Иван Искров: БНБ не може сама да оздрави КТБ

БНБ не може сама да оздрави КТБ, защото всички предложени планове досега се базират на държавна помощ. Решението за КТБ трябва да мине през следващия парламент.
Това пише в отворено писмо до Бойко Борисов управителят на БНБ Иван Искров.
Искров отговори в събота на разпространеното преди ден писмо на ГЕРБ, че от партията са недоволни „от начина, по който Българската народна банка управлява процеса на специален надзор над Корпоративна търговска банка и Търговска банка „Виктория”.
"Не приемаме сроковете, предлагани от БНБ. Недопустимо е вече трети месец квесторите, назначени от БНБ, да не могат да предоставят изчерпателна информация за реалното състояние на КТБ”, написа Борисов и обвини Искров в „прибързани и противоречиви действия”.
В отговор на тази нападка управителят на централната банка посочи, че всички изявления относно КТБ – още от първия ден на специалния надзор – са били от името на Управителния съвет на БНБ. Според него те винаги са били ясни и са обяснявали предприетите и предстоящите действия на БНБ, включително и на назначените квестори и на одиторите в банкова група КТБ.
Искров смята обаче, че  противоречиво е било поведението на политиците, довело до невъзможност възобновяването на дейността и отварянето на КТБ за работа с депозанти и клиенти да се случи на 21 юли 2014, каквото е било желанието на централната банка.
Управителят на БНБ изтъква в писмото си, че е съгласен с Бойко Борисов, че има "усещане за неуправляемост на процеса". Той обяснява това с факта, че политическите партии от последния парламент не са постигнали съгласие за подкрепа на предложения от БНБ и кабинета законодателен подход на среща при президента Росен Плевнелиев.
"От този момент единствената възможност за БНБ бе да продължи своята работа в ограничените рамки на съществуващото законодателство", заявява Искров.
Управителят на централната банка изтъква още,  че има и усещане за непредвидимост поради многократната промяна в становищата на редица публични фигури. Според него то се задълбочава от "хаотичните изяви на различни групи за натиск, преследващи разнопосочни частни интереси".
Искров изтъква, че законодателството не позволява такива групи за натиск – без значение дали произлизат от синдикални, работодателски или други среди – да вземат управленски решения в областта на централното банково дело и банковия надзор.
"Колкото по-приказливи са различните самоназначили се „комитети за КТБ”, толкова по-малко отговорни са те. Ето защо не приемам лекотата, с която те си играят с притесненията на вложителите в банкова група КТБ и с която създават нереалистични обществени очаквания", пише Иван Искров.
Той твърди, че БНБ е готова да разгледа законово обосновано предложение за справяне със ситуацията с КТБ.
Искров посочва в писмото си до Борисов, че в срока 20 октомври, даден на одиторите да завършат своята работа, няма нищо непредвидимо, тъй като тази информация е била огласена още на 31 юли и оттогава е достъпна на сайта на БНБ.
Той обяснява забавянето на проверката така: "Назначена бе десетдневна проверка на активите и пасивите на банкова група КТБ. Публично оповестеното заключение на одиторите бе, че в резултат на липсата на достатъчно информация не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв".
Иван Искров подчертава в писмото си, че най-голямата заблуда, внушавана от критиците на БНБ, е, че при сега действащата законова рамка, БНБ можела сама да оздрави и да отвори КТБ.
"Това не само е невъзможно да се случи, това е опасна манипулация на общественото мнение и допълнително нагнетяване на напрежение сред вложителите в банкова група КТБ", посочи той.
Искров заяви още, че когато се обсъждат планове за даване на държавна помощ, такова решение е в правомощието единствено на правителството и Народното събрание на Република България.
"БНБ може активно да участва с техническо подпомагане във формулирането на такова решение, но не и да го вземе самостоятелно", допълни той.
В заключение Иван Искров подчерта, че какъвто и вариант за оздравяване и отваряне на двете банки да бъде избран оттук нататък, той минава през решение на правителството и на следващото – 43-то – Народно събрание, а не само през централната банка.