Туркменистан може да снабди Европа с газ

Слуховете, че Туркменистан възнамерява самостоятелно да снабдява с газ европейския пазар, се носят не от едно десетилетие.

На решителността на местните власти сериозно влияние оказа позицията на Русия, която обикновено изкупуваше целият туркменски газ, за да го препродаде. Този път обаче в Ашхабад изглежда са решени да претворят на практика силните обещания, се посочва в анализ на Лента.ру.

По поръчка на Световната банка компанията RSK Environment Ltd извърши предварителните екологични проучвания за строителството на газопровод. Заключенията са положителни. Според тях екосистемата на най-голямото в света езеро няма да пострада от строителството.

Подкрепа за новия газопровод беше дадена и от Азербайджан.

От Министерството на нефтогазовата промишленост и минералните ресурси на Туркменистан разкриват, че страната се надява да доставя на европейския пазар от 10 до 30 млрд. куб. м. синьо гориво. Преговорите по реализацията на този проект се водят както с Европейския съюз и Европейската комисия, така и с конкретни държави и компании.

Запълването на газопровода на първоначалния етап се планира за сметка на находищата от туркменската част на Каспийско море. Проучванията сочат, че може да се разчита на износ на 16 млрд. куб. м. на година.

След това към Транскаспийския газопровод могат да се включат находищата от източната част на републиката. През тази година се планира и строежа на газопровода „Изток – Запад“ с капацитет от 30 млрд. куб. м. годишно.

Трябва да се припомни, че

Туркменистан притежава четвъртите в света запаси от синьо гориво.

Междувременно републиката получи официално потвърждение, че газовото находище Южен Йолотан е второ в света след ирано-катарското Парс. Запасите на Южен Йолотан в момента се оценяват до 21 трлн. куб. м. Това са над 40% от доказаните запаси на газ на Русия.

Дълго време в Туркменистан се надяваха на строителството на газопровода Набуко, с чията помощ местния газ през Азербайджан и Турция би достигнал до Стария континент. Но през 2013 г. този проект беше анулиран. Една от причините беше неурегулирания статус на Каспийското море, над което права имат пет страни: освен Туркменистан и Азербайдажн, така и Иран, Русия и Казахстан.

Освен това

Техеран активно купува туркменски газ за препродажба.

Става дума за 7 млрд. куб. м.

През последните месеци се води активна дискусия около строителството на газопровода ТАПИ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия). Трасето е дълъг 1735 км. От тях 200 км. са на територията на Туркменистан, 735 на Афганистан и 800 на Пакистан, където трасето ще завърши на границата с Индия.

Трасето ще бъде захранвано от находището Галкиниш (известно и като Южен Йолотан). Очакванията са към 2018 г. по трасето да се пренасят по 90 млн. куб. м. на денонощие, а 38 млн. от тях ще отиват за покриване на енергийните нужди на Индия.

Критиците на ТАПИ предупреждават, че част от

маршрута ще премине през най-опасните провинции на Афганистан

като Херат и Кандахар.

Все пак трасето се подкрепя активно от САЩ като част от стратегията има за „Нов път на коприната“. Освен това индийската компанията Gas Authority of India ще носи отговорност за сигурността на трасето.

Друг основен приоритет при износа на туркменски газ е Китай. Още през 2009 г. беше открита първата енергийна магистрала за износ за синьо гориво към Поднебесната империя.

Китай купува втечнен газ от Австралия и Катар по средна цена от $145 за 1000 куб. м.

Китай получава газ от Туркменистан и Узбекистан за около $100-$140 за 1000 кубика. В момента доставките са за 10 млрд. куб. м., а перспективите са те да се увеличат 65 млрд. куб. м.

Освен това Китай стремително увеличава добива на шистов газ и към 2020 г. смята да добива 60-100 млрд. куб. м.

В момента Русия сериозно не се намесваше сериозно в регионалния газов пазар.

Кремъл гледаше да купува колкото се може повече синьо гориво

с основна цел да го препродаде на трети страни като Украйна и ЕС.

От друга страна Москва заедно с Техеран активно подкрепят позицията, че поставянето на тръби по дъното на Каспийско море трябва да става единствено със съгласието на всички страни от региона. Това е инструмент на Кремъл да пречи на страните от региона като Азербайджан и Туркменистан да разширят географията на своя износ на синьо гориво.

Последните месеци обаче показват, че властите а Ашхабад все по-малко ще се влияят от позицията на Русия.

Активизиране на връзките с ЕС се забелязват след като миналия декември руският президент Владимир Путин сложи кръст на Южен поток. В същото време Брюксел все по-активно ще търси алтернатива на руския газ от региона на Каспийско море.

Южният газов коридор вече се обсъждаше

на проведената наскоро среща в София по въпросите на газовите доставки и енергийната сигурност.

Вицепрезидентът на ЕК по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович вече на няколко пъти посочи, че към настоящия момент „Южен газов коридор“ е приоритет за Европа.

„Южен газов коридор“ е един от приоритетните за ЕС енергийни проекти. Той е насочен към диверсификация на маршрутите и източниците на енергийни доставки и увеличаване на енергийната сигурност на ЕС.

В рамките на проекта е предвижда доставка на азербайджански газ за Европа от находището „Шах Дениз“, към което може да се присъедини и туркменски газ.

При последната визита в България на президента на Азербайджан Илхам Алиев българският премиер Бойко Борисов заяви, че

България ще настоява пред Европейската комисия

за възстановяване на проекта „Набуко“.

Илхам Алиев обясни, че страната му разполага с достатъчно природен газ.

„Трансадриатическият газопровод" е част от южния газов коридор. България е партньор в южния газов коридор. Смятаме, че можем да обединим проектите - „Трансадриатическият газопровод" и „Набуко", заяви Бойко Борисов.

Не е въпросът как ще се нарича трасето, важно е азербайджанският газ да достига до Европа, припомни Илхам Илиев. Той припомни, че Илхам Алиев посочи, че основното находище на газ за Южния газов коридор Шах Дениз има капацитет от 1 трилион кубични метра, а вече се разработва вторият му етап, който ще бъде с капацитет от около 16 млрд. куб. метра.

В един от последните си доклади „Бритиш петролеум“ Туркменистан има всички шансове да стане най-големият играч на световните газови пазари в следващите 10 години.

Ресурсите, с които разполага бившата съветска република, са достатъчни, за да задоволят в обозримо бъдеще нуждите от синьо гориво на Китай, Европа и Русия, взети заедно.