Кой притежава земеделска земя в Украйна?

Съдбата на аграрния сектор в Украйна се намира на нестабилна почва. Миналата година Институтът Оукланд съобщи, че над 1,6 милиона хектара земя в Украйна вече са под контрола на чуждестранни корпорации. По-нататъшни изследвания дават възможност за идентифициране на допълнителните чуждестранни инвестиции. Според някои оценки в момента общият брой украински земеделски земи, контролирани от чуждестранни фирми е над 2,2 милиона хектара; според една обаче, има важни сиви зони около земеползването в страната. Трудно е да се установи кой всъщност контролира земята в Украйна днес пише oaklandinstitute.org.

Фирмите и акционерите, които стоят зад чуждестранните фирми, които използват земята в Украйна обхващат много различни части на света. Датската компания "Trigon AGRI" например, притежава над 52 000 хектара. Тя е създадена през 2006 г. с помощта на начален капитал от финландски "заможни частни лица." Компанията търгува в Стокхолм (NASDAQ) и най-големите й акционери включват: JPM Chase (Великобритания - 9,5%); Swedbank (Швеция - 9,4%); UB Securities (Финландия - 7,9%); Euroclear Bank (Белгия - 6,6%); и JP Morgan Clearing Corp (САЩ, 6,2%).

Обединеният фермерски холдинг, който е собственост на група инвеститори от Саудитска Арабия, контролира около 33 000 хектара украинска земеделска земя чрез "Континентал Фермерс Груп".

AgroGeneration, която държи 120 000 хектара украинска земеделска земя, е френска компания с над 62 на сто от акциите си, управлявани от SigmaBleyzer, инвестиционна компания базирана в Тексас.

Американският пенсионен фонд NCH Capital притежава 450 000 хектара. Компанията започва през 1993 г. и се хвали, че е сред най-ранните западни инвеститори в Украйна след разпадането на Съветския съюз. През последните десет години компанията систематично отдава малки парцели земеделска земя (с размер около 2-6 хектара) в цяла Украйна за изграждане на мащабни ферми, които сега работят в промишлеността.

Друга подгрупа от фирми са с украинско ръководство, често смесица от местни и чуждестранни инвестиции, които са базирани в страни с данъчни облекчения като Кипър, Австрия и Люксембург. Някои от тях също така са ръководени от украински олигарси. Например, UkrLandFarming контролира най-голямата банка за земи в страната, на обща стойност 654 000 хектара. 95 процента от акциите на UkrLandFarming са собственост на мултимилионера Олег Бакматюк, а останалите пет процента наскоро бяха продадени на Cargill. По същия начин, Юрий Косюк, петият най-богат човек в Украйна, е изпълнителен директор на MHP, една от най-големите земеделски фирми в страната, която държи над 360 000 хектара обработваема земя.

С началото на политическата криза, няколко от тези предимно украинско-базирани компании също изпаднаха в криза. Един пример е Mriya Agro Holding, която държи близо 300 000 хектара. През 2014 г. интернет страницата на дружеството (която вече не е налична онлайн) показа, че 80 процента от акциите на Mriya Agro Holding са били собственост на семейство Гута (украинци), които държат основния пакет акции в дружеството. Останалите 20% са регистрирани на фондовата борса във Франкфурт.

Според новинарски източници през лятото на 2014 г. компанията не могла да извърши редица плащания, което постави нейното бъдеще под въпрос. Компанията първоначално бе подкрепена от базираната в САЩ Blackstone Group и украинско-базираната Dragon Capital, но и двете оттеглиха подкрепата си само за един месец. Бъдещето на тази фирма не е ясно с някои източници, предполагат, че тя ще фалира.

Други фирми, собственост на украинци, намиращи се в страните данъчни убежища, също изпитват затруднения. Sintal Agriculture Public (базирана в Кипър) престана да търгува с акции на 29 януари 2014 "до второ нареждане", след като срещу компанията бе образувано производство по несъстоятелност. През 2013 г. интернет страницата й (сега също несъществува) показа, че 36,3% от компанията има свободно плаващи акции.

Потенциалният фалит на тези корпорации, както и участието на западните инвеститори в управлението на кризата повдига въпроса за съдбата на земеделската земя, която притежават. Не е ясно как ще се разглежда контрола върху въпросните земеделски земи и каква е ролята на чуждестранните компании и фондове, които са инвестирали в компаниите, които ги контролират. Въпреки това, ако нещата се развиват по начин, подобен на тези в съседна Румъния, чуждият контрол над тази земя може да излезе на яве.

Румъния има подобна история с постепенното изчезване на колективните ферми, отдаването на земя на колективни селскостопански работници, и налагането на мораториум върху продажбата на земеделска земя. Вратички в националното законодателство на страната създадоха възможности за чуждестранен контрол на земя чрез обявяването на несъстоятелност. Фалитът на националните агрофирми е отворил широко портата за чуждестранен контрол над румънската земеделска земя.

Ясно е, че подобен сценарий може да се проведе и в Украйна. Въпреки това, този урок от Румъния подчертава значението на тези сделки със земеделски земи. В допълнение, мътната ситуацията около собствеността на земята в Украйна повдига много въпроси. Може би най-важното е дали нарастващата концентрация на украинската земя в ръцете на няколко олигарси и чужди корпорации може да се възползва от страната, хората и нейната икономика.