ЕК ни подгони за банките

Европейската комисия поиска от България, Чешката република, Франция, Италия, Литва,Люксембург, Нидерландия, Малта, Полша, Румъния и Швеция да приложат изцяло Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ). Тази директива (2014/59/EU) е централен елемент на банковия съюз на ЕС, въведен с оглед създаване на един по-сигурен и по-стабилен финансов сектор в периода след финансовата криза.

Новите правила на ДВПБ предоставят на националните органи необходимите инструменти и правомощия за ограничаване и преодоляване на сътресенията или фалитите на банки или на големи инвестиционни посредници във всички държави — членки на ЕС. Целта им е да се гарантира, че банките, намиращи се на прага на несъстоятелността, ще могат да бъдат преструктурирани без да се налага данъкоплатците да плащат за спасяването на изпаднали в затруднение банки с оглед запазване на финансовата стабилност. Вместо това тези правила предвиждат разходите да бъдат пропорционално покрити от акционерите и кредиторите на банките чрез механизма за „споделяне на загубите“.

Крайният срок за транспониране на тези правила в националното законодателство бе 31 декември 2014 г. 11 страни от ЕС обаче не са въвели изцяло тези правила в националното си законодателство.

Искането на Комисията е под формата на мотивирано становище, което представлява вторият етап от процедурата на ЕС за нарушение. Ако в срок от два месеца тези страни не изпълняват своите ангажименти, Комисията може да реши да предяви иск срещу тях пред Съда на ЕС.

От 2008 г. насам Европейската комисия прие редица мерки за гарантиране на стабилността нафинансовите и банковите услуги. През пролетта на 2014 г. бе приета Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ), осигуряваща на органите всеобхватни и ефективни мерки за предприемане на действия спрямо изпаднали в затруднение банки на национално равнище, както и механизми на сътрудничество за справяне с трансгранични банкови фалити.

Съгласно ДВПБ от банките се изисква да изготвят оздравителни планове за преодоляване на финансовите затруднения. На органите също се предоставя набор от правомощия за намеса в дейността на банките с цел да се предотврати изпадането им в несъстоятелност. Ако банките действително са изправени пред фалит, органите разполагат с широки правомощия и инструменти за тяхното преструктуриране, като загубите се разпределят сред акционерите и кредиторите при следване на ясно определена последователност. Органите разполагат с правомощия да прилагат планове за преструктуриране на фалирали банки, така че те да запазят своите най-важни функции без да се налага данъкоплатците да плащат за тяхното спасяване.

Съществуват конкретни разпоредби за това как органите на държавата по произход и приемащата държава във връзка с банкови групи следва да си сътрудничат на всички етапи на трансграничното преструктуриране — от планирането на режима на преструктуриране до самото преструктуриране, като на Европейския банков орган е отредена важна роля за координация и медиация при разногласия.

В процес на създаване са също така национални фондове за преструктуриране. От 2016 г. тези фондове в държавите членки от еврозоната ще бъдат заменени от Единния фонд за преструктуриране.

ДВПБ се допълва от технически правила, разработени от Европейския банков орган в редица области, включително конкретни изисквания за информиране във връзка с плановете за възстановяване и преструктуриране и осигуряване на точни оценки на активите и загубите към момента на преструктуриране.