McKinsey & Co показват как в Гърция може да се създадат хиляди работни места

В идеален свят Гърция може да придобие 500 хиляди нови работни места и 50 милиарда евро допълнителни брутни приходи в бюджета след десет години. Това са заключенията на макроикономическите анализатори на McKinsey & Co, които след десетмесечен труд създадоха подробен бизнес план, какво трябва да се направи стъпка по стъпка, за да може средиземноморската страна да се превърне отново в конкурентна европейска икономика с икономически ръст и търсени стоки.

„Гърция 10 години напред: Новият модел на развитие” не представя само стари истини между нови корици, но дава и конкретни идеи какво трябва да направи държавата, за да отвори пътя на бизнеса в петте ключови сектор на гръцката икономика. Като бонус, представя и осем по-малко развити области на икономиката, които крият огромен потенциал за бъдеще. За разлика от други проучвания на възможностите на гръцката икономика, анализа на McKinsey & Co изучава в детайли пазарните ниши и конкретните действия, които трябва да се предприемат, за да се разработят.

Анализът на икономическите специалисти е инициатива на Съюза на индустриалците в Гърция и Федерацията на гръцките банкери и всички се надяват, че ще се превърне в настолна книга на гръцките управленици по пътя към икономическо оздравяване, вместо в подложка за кафе на бюрото на някой забравен от бога бюрократ.

Подобно на наръчник за управление на закъсала държава крайният,  докладът се оказа от 500 страници с детайлно описание на патологичните грешки допускани до момента и новите мерки, които могат да променят курса на гръцкия Титаник. Всичко заложено в него не изключва досега установената програма за фискална консолидация и структурна реформа, а само я допълва, така че след десет години Гърция да види светлина в тунела от изхода към икономически растеж, а не фаровете на влака на пълния финансов крах.

10-месечния труд на анализаторите от McKinsey & Co бе представен, както пред министър-председателя Георгиос Папандреу в средата на лятото, така и пред надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. GRReporter попита създателите на доклада „Как приеха предложенията ви от страна на правителството и надзорната тройка?”. Шефът на гръцкия офис на McKinsey & Co Георгиос Цопелас отговори лаконично: „Реакциите от всички страни бяха изключително позитивни и всички приветстваха направения анализ, но главният въпрос остава – Дали предложените мерки ще бъдат приложени на практика?”.

Секторите, които могат да донесат така желаното оздравяване на гръцката икономика са характерни за местното стопанство. С въвеждането на улеснения и някои административни реформи, сектори като туризма, енергетиката, индустрията и хранителното производство, селското стопанство и търговията на едро и дребно могат да вдъхнат нов живот на Гърция и нейната роля в европейското икономическо развитие.

Туризмът, който е основен сектор за Гърция поради географското й разположение и историческите й забележителности има много голяма възможност за разрастване, се отбелязва в доклада. Иска се нова, по-добра стратегия за привличане на туристи от големите международни пазари, като САЩ, Русия и Китай с улесняване на визовия режим на посетителите от тези страни. По-голям може да стане и дела на почиващите от Стария континент, като Обединеното кралство, скандинавските държави, Холандия, Германия, Франция. До момента туризмът внася в БВП около 15%-17% към БВП. 70% от приходите са в резултат на вътрешното потребление, което поради рецесията се свива. Истинските предимства на Гърция като туристическа дестинация обаче трябва да се употребят, за да се привлече чуждестранна туристическа маса. Круизните туристи са важна част от това, но за сега Гърция не държи първенството като пристанище за тях.  От McKinsey & Co препоръчват правителството да се ориентира към целенасоченото изграждане на поне 3-4 нови ключови пристанища, които ще имат подходящата инфраструктура за приютяване и зареждане на круизни кораби. Зареждането им е основният източник на печалба за този тип туризъм, а интересът към гръцкото Средиземноморие оставам голя и неоползотворен актив.

В туризма трябва да се прибегне и до разширяване на предлаганите услуги. Големите градски центрове трябва да бъдат пригодени за посрещането на така наречените „City Break” туристи, които посещават страната през цялата година. този тип туризъм има голямо бъдеще в Атина и Солун, но и други красиви провинциални градове. За да стане по-лесно достъпна и атрактивна Гърция, икономическите анализатори препоръчват създаването на 30-35 нови по-малки летища за чартърни полети и евтини авиокомпании. Освен това, се искат по-лесни и бързи процедури за големи инвестиционни проекти свързани с туризма, както и прекрояване на държавната политика в областта, спрямо нуждите на пазара.

Енергетиката е сектор, който тепърва трябва да се развива и модернизира. Между предимствата на Гърция е ключовата й позиция в региона и възможностите, които й се дават от естествените неизчерпаеми природни ресурси. Страната трябва да подобри микса си на електропроизводство, като се дадат повече стимули за потребяване на алтернативните източници на енергия. Освен това, енергое-фективността става чисто нов сегмент от пазара, който не само ще намали разходите на домакинствата и ще подобри качеството на живот, но и ще съживи един почти „умрял” сектор на икономиката, като строителството и ремонтните услуги. Според специалистите подобряването на енергийната ефективност на може да допринася в бюджета с по  един милиард евро годишно до 2021.

Индустрията в Гърция е отслабнала сериозно в последните 20 години. Страна днес трябва да намери отново производителната си сила, за да може да се дореди до световните пазари. Традиционно силни области са хранителната промишленост и свързаните с нея професии, дават 20% от заетостта в страната. Друга позната индустриална дейност е тежката промишленост, като добиването на руди, метали, минерали, производството и износа на цимент и корабната индустрия. В тези области предприемачите много често намират сами оправия, но от страна на държавата остават задачи от общо значение, като облекчаване на публичната администрация, значително улесняване на режима за издаване на разрешения и минимализиране на спънките пред свободната конкуренция.

В хранително-вкусовата промишленост, благодарение на наличието на суровини и продукти с високо качество, специализирана обработка и разумна цена в Гърция. Това предоставя много възможности за увеличаване на производството и износа, като в същото време се намали вноса, главно в четири категории храни – масла, плодове и зеленчуци, житни продукти и млечни продукти. От McKinsey & Co подчертаха, че Гърция трябва да бъде разпознавана, не само от характерната фета, но и по голямото разнообразие от други млечни продукти, като кашкавал, кисело мляко и други.

При зехтина Гърция губи висока добавена стойност, като се вземе предвид, че италианските производители купуват на едро гръцкия продукт, преработват го, бутилират го и го продават с чиста печалба от 50% над платеното на гръцките производители. От компанията предложиха да се създаде частно-публично дружество „Гръцка компания за управление на храните”, която да обедини малките и средни производители, да създаде brand names (марки). Също така, тази организация ще има за задача и да стимулира създаването на фабрики за преработване и опаковане на хранителни стоки, така че да се засили консумацията на вътрешния пазар на гръцки стоки, вместо вносни и да се увеличи износа.

Изгряващите звезди на гръцката икономика, които имат голям потенциал за развитие, но все още не са нито много популярни, нито имат голям принос към БВП са фармацевтиката, развитието на аквакултури, лечебния туризъм, грижа за хората от трета възраст и хронично болни, създаване на логистични центрове с търговска цел и управление на отпадъците. Също така, две малки под-категории се очаква да играят по-символична роля в новия модел на развитие на Гърция. Те включват специализираното производство по-редки категории храни и създаването на целеви образователни програми в областта на хуманитарните науки. Този общ пакет от алтернативни икономически сектори с бъдеще, освен стандартните за Гърция, дават чиста добавена стойност към БВП от седем милиарда евро за 10 години и могат да отворят до 70 хиляди работни места, които в днешната задълбочаваща се рецесия и безработица изглеждат от първа необходимост.

Промяна на стария начин на мислене и действие

Проучването сочи, че двама от всеки трима гърци избират да работят, което означава, че една трета от работния потенциал на страната остава неоползотворен. В най-голямата си част извън трудовия пазар остават жените и младежите до трийсет години, Анализаторите оценяват, че това е в следствие на създадения през годините манталитет, който днес се налага рязко да се промени. Искат се конкретни правителствени политики за стимулиране на по-ранното влизане на трудовия пазар на младежите и по-ефективното приобщаване на жените към трудовите условия в различни работни среди.

Необичайно високият процент на до голяма степен доброволната безработица се дължи на стария модел на икономическо развитие, който се основава главно на публичното и частно потребление. Хипер-потреблението, което за дълги години се опираше на държавните разходи, вместо на рентабилни преки чужди инвестиции, което е и една от главните причини за загубата на конкурентост на гръцките стоки. „Не може да продължаваме да поддържаме икономиката си на публично и частно кредитиране, трябва да създадем удобна предприемаческа среда, подчертаха специалистите.

Частното и публичното потребление трябва да падне с поне 15%-20% и от 94% от БВП днес, трябва да стане около 75% от БВП. Производителността на глава от населението също трябва да се повиши с повишаването на работещите в трудово способна възраст и повишаване на качеството на извършваната работа. Преките частни инвестиции също трябва да се вдигнат до средно приетите в южна Европа и от 14% от БВП да достигнат поне 23% от БВП. Частният сектор трябва да бъде радикално промени своята ориентация, с особен акцент върху износа. Чистият износ да се вдигне чувствително спрямо днешните нива. Днес той има отрицателна стойност от 8,5% от БВП, а през 2021 той трябва да стане положителен или поне търговския баланс (внос към износ) да се занули. Безспорно, най-сериозният проблем в Гърция остава сивата икономика и дупката, която тя образува в бюджетните приходи. Данъчните измами трябва да бъдат намалени поне на половина, така че базата на данъчните приходи да бъде разширена, а не да бъде задълбочавана с по-високи стойности, но с ниска събираемост.

В монета големите индустриални предприятия в Гърция, които имат служители над 250 души са само 27% от компаниите в сектора. За разлика от държави като Холандия и Германия, в които броя на големите компании е съответно 34% и 54%. Основният проблем обаче не се крие толкова в размера, колкото в конкурентността на произведените продукти, която в Гърция все още остава ниска. Липсата на търговска атрактивност повече от страна на стойност на единица производство, отколкото на качество е причина търговския баланс на страната да е отрицателен и то с цели 19 милиарда евро само за 2010. Това кара, Гърция да продължава да внася много стоки и продукти, вместо да развие собствено конкурентно производство.