ТЕМА: Съветите на специалиста

Зъбчатите колела в кредитирането бавно се задвижват

Лихвите по кредитите са на исторически ниски нива

Публикувана: 17 Ноември, 2015 11:54
5 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3106

Една стока струва точно толкова, колкото някой би платил, за да я притежава. При положение, че сумата мотивира продавача да се раздели с нея.

Стара пазарна истина, която студентите по икономика научават още на първите си лекции в университета. Банковата система далеч не прави изключение. Затова и банкерите обичат да казват, че лихвите не са нито високи, нито ниски. Те са такива, каквито са. Но само на пръв поглед звучи просто. Цената на кредитирането е прецизна калкулация, която отразява от една страна желанието на предприемачите и домакинствата за използване на заемен финансов ресурс, а от друга – риска, разходите, състоянието на икономиката, както и очакванията за бъдещето.

Красотата е в това, че финансите далеч не са суха материя, набор от числа в счетоводния баланс – те също се влияят от емоции, от груповата психология на пазарните участници, която задава накъде се движи националната и световната икономика.

Прост пример, макар и с негативна окраска – в добрите години преди глобалната икономическа криза, българската икономика беше задвижвана от прекален оптимизъм, стигна се дотам, че кредитирането буквално прегря и дори се наложи централната банка да му сложи надзорни юзди.

Но това вече е минало. Как изглеждат нещата сега? Като че ли родното стопанство започва да се съвзема и да излиза от летаргията на икономическата депресия. Бюджетът изглежда добре администриран, правителството се хвали с ръст на приходите, очакванията за растежа гравитират около 2 на сто (не че е много, но изглежда като добър признак за по-добро бъдещо развитие).

Износът расте, част от предприемачите се преориентираха сравнително бързо, макар и не безпроблемно, за да посрещнат турболентните политически събития по света. Зъбчатите колела на кредитния пазар също се задвижват, тази система се „съживява“, за да осигури ресурс на частния бизнес, от който в края на краищата зависи финансовото благополучие и на домакинствата, и на държавата.

Всички погледи – върху депозитите.

Какъв е обемът на депозитите и какви са лихвите по спестовните продукти е информацията, която като че ли най-нетърпеливо чакаме от БНБ. Рекордно ниските нива на процентите възбуждат дискусии затова заслужава ли си да се влагат пари в банките, има ли алтернативни и по-доходоносни продукти. Е, явно няма голямо изобилие от други варианти или пък страхът от риска все още не е преодолян, след като влоговете в родните трезори непрекъснато се увеличават. Ръстът беше пречупен инцидентно само заради драмата около фалита на КТБ, но тенденцията за повишаване на банковите спестявания се възстанови много бързо. Тя е устойчива дори и при средни лихвени нива под 1 на сто.

На заден план остава състоянието на кредитирането, а там също има какво да се отбележи. Като например, че цената на кредита не е била толкова изгодна в исторически план. Дори и в охолните години, когато заеми се даваха лесно, а всеки втори българин вече се виждаше като успял хотелиер на родното Черноморие. Да не говорим за драматичния спад в цената на банковите кредити от началото на кризата насам.

Официалните данни го потвърждават – през септември 2009 година жилищните заеми в лева са се предлагали при средна лихва от 10,48 на сто, докато през същия месец на тази година процентът е спаднал до 5,72. Разлика от 4,76 процентни пункта е наистина внушителна. Спрямо година по-рано също се наблюдава спад – тогава лихвата за този вид кредити е била 6,58 на сто. Примерът именно с жилищното кредитиране е важен – там като че ли има най-голямо оживление. Домакинствата, които изчакваха покупка на имот, решиха, че правилният момент е дошъл – особено в София и големите градове на страната. Впечатляващо е, че само за три месеца в началото на тази година сделките в столицата са се увеличили с 31 на сто, а общо за страната – с 9%. Това кара експерти да смятат, че тази година ще е най-силната за пазара на недвижимости от началото на кризата досега. Банките проявяват чувствителност към пазарните тенденции с подходящи цени на кредитирането и промоционални условия. При средна лихва за системата от 5,72 на сто има и трезори с много по-изгодни проценти и гъвкави условия. Банка ДСК например предлага финансиране при лихвен процент от 5,70 на сто, същата оферта дава и Българо-американската кредитна банка. При ЦКБ процентът е малко по-висок – 5,87%, показва сравнението на офертите. От Първа инвестиционна банка предлагат ипотечния заем „Право на избор“. От кредитната институция са обявили 5 на сто лихва за първите три години, както и гратисен период от 12 месеца на всеки пет години след първата.

Анализатори изтъкват, че една от основните причини, които стимулират търсенето на имоти, са именно привлекателните условия на банките. Въпреки това данните на БНБ за кредитирането в този сегмент са противоречиви. Като обем жилищните заеми в края на септември тази година са 8,688 милиарда лева, но те намаляват с 1,6% спрямо година по-рано. И въпреки това все повече се говори, че именно ипотеките са флагманът на кредитното оживление. Как да тълкуваме това? Няма страшно, успокояват експерти. Истината е, че интересът към ипотечните кредити се увеличава, но и много отпуснати преди време заеми се погасяват. Неслучайно статистиката отчита спад на лошите кредити. Просто потребителите стават по-коректни платци, тъй като и имат по-добри очаквания за бъдещето състояние на финансите си.

Само с ипотеки не става

Но колкото и да са положителни тенденциите на имотния пазар и при ипотечното кредитиране е ясно, че не те могат да измъкнат родната икономика от блатото на депресията. Винаги в такива случаи в ролята на барон Мюнхаузен, който сам се издърпал за плитката, са предприемачите. Те създават добавената стойност, работните места, те са локомотивът на бизнес иновациите. От състоянието на бизнеса зависи и състоянието на хладилника във всеки дом. Колкото по-добри проекти се изпълняват, толкова повече ще расте и националното богатство.

Но на този „фронт“ оптимизмът идва по-бавно. В кризисните години бизнесът се сви, кара на собствени мускули и рядко прекрачваше входа на банката. Гъстите финансови облаци изиграха донякъде и положителна роля. Под техния похлупак оцеляха стабилните и предпазливите, онези, които се носеха върху розови балони не се справиха с дебелата сянка. И на този кредитен сегмент условията се подобряват с устойчив темп. И тук лихвите са исторически ниски – няма да видите такива нива, откакто БНБ води статистика. През септември на мрачната 2009 година средният процент за фирменото кредитиране (за заеми под 1 милион евро) е 10,80 на сто за левовите продукти. През 2014 г. лихвата вече е 6,53, а през септември тази година нивото пада до 5,85 на сто. Въпреки това предприемачите остават предпазливи, а банките отсяват предложените им проекти внимателно. Това е причината фирмените кредити да намаляват с 14,6 процента на годишна база през септември. Вероятно и тук е валидна поговорката, че апетитът идва с яденето – когато фирмите проявят иницатива за развитие и експанзия, могат да получат добри кредитни условия и с времето те ще им се усладят. Отново може да се даде пример с Първа инвестиционна банка, която предлага лихвен процент под средния за пазара – Супер кредитът за фирми е със ставка от 5,5 на сто, за 10-годишен срок (5 години за оборотни средства) и няма такса за предсрочно погасяване. Облекчени са и условията за изплащането – парите могат да се връщат, когато има възможност в рамките на 3 години (овърдрафт) като в този случай може да се ползва фиксирана лихва и то само върху усвоената част. Повечето банки начисляват лихва, която се формира от индекс (например Софибор) и надбавка по договаряне за сходни продукти. В повечето случаи обаче реалният лихвен процент варира от 5,5 до 7-8 на сто.

Цената на кредита вероятно ще пада още, но темповете ще се забавят, защото и в тази тенденция има предел, смятат финансови експерти. Затова може би точно сега е времето за нови инвестиции – и лични, и корпоративни. Да се върнем към началото – в момента пазарът е такъв – готов за ново оживление след няколко години „замръзване“. А лихвените нива? Те са пазарни.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.