ЕК с остри критики към енергетиката на България

Европейската комисия (ЕК) отправи остри критики към енергетиката на България в първия си годишен доклад за състоянието на т.нар. Енергиен съюз.

Европейската комисия публикува днес първия доклад за състоянието на Енергийния съюз. Комисията пое ангажимент да докладва ежегодно за изпълнението на този ключов приоритет, за да се търси отговор на основни проблеми и да се дава насока на политическия дебат.

В доклада се разглежда постигнатият напредък през последните девет месеца, определят се основни области на действие за 2016 г. и се представят заключения относно политиките на европейско, национално и регионално равнище.

Заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович, отговарящ за енергийния съюз, каза: „Девет месеца по-късно можем да заявим уверено, че сме на път да реализираме енергийния съюз. Моите послания за 2016 г. са ясни. Първо, ЕС трябва да продължи да играе водеща роля в прехода към нисковъглеродна икономика. На второ място, този преход трябва да бъде социално справедлив и ориентиран към потребителите. И трето, геополитическите предизвикателства, пред които бяхме изправени тази година, няма да изчезнат. 2016 г. ще бъде и годината, през която ще положим основите на стабилна система за управление, която ще доведе до предвидимост и прозрачност – това, от което се нуждаят инвеститорите. С две думи: 2016 г. ще бъде година на постигане на резултати!“.

 Като част от пакета документи, свързани с Енергийния съюз, Комисията прие днес и 2-ия списък с енергийни проекти от общ интерес, които спешно трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат постигнати целите на енергийната политика на ЕС. Списъкът включва 195 ключови проекта, от които 15 в България или с българско участие.

България остава уязвима от нови прекъсвания доставките на газ, пише в документа. Вносът на природен газ и ядрено гориво в България идва изцяло от Русия, а алтернативите като централи за втечнен газ или хранилища са ограничени, заявяват от Еврокомисията.

Строежът на ключови инфраструктурни проекти, които биха модернизирали газопреносната мрежа и подсилили газовите връзки със съседните Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, се бавят заради регулаторни и финансови трудности, отбелязват от ЕК.

Въпреки едни от най-ниските цени на тока за домакинствата в Европа, България се определя като най-уязвимата членка в Съюза по отношение на т.нар. енергийна бедност. Това означава, че голяма част от населението е изложено на риск от бедност и не може да поддържа жилищата си достатъчно топли. На правителството се препоръчват мерки за намаляване на енергийната бедност и схеми за подпомагане социално уязвимите потребители.

Комбинация от сложни фактори и бездействие за реформиране на енергийния сектор задълбочават проблемите и застрашават финансовата стабилност на енергийните производители, смята Еврокомисията. Тя изрежда сред недостатъците експанзията на възобновяеми енергоцентрали с щедри субсидии за изкупуването на електричество от слънчева и вятърна енергия, дългосрочните договори с фиксирани цени и слабия и политически зависим енергиен регулатор КЕВР.

Комисията вече пое ангажимент да докладва ежегодно за състоянието на енергийния съюз, за да се търси отговор на основни проблеми и да се дава насока на политическия дебат.

Мигел Ариас Канете, комисар на ЕС по въпросите на климата и енергетиката, заяви: „Енергийният съюз започва да придобива форма. През тези няколко месеца бе постигнат значителен напредък, но вече е време да преминем към цялостно реализиране на всички необходими действия. Ето върху какво ще са съсредоточени моите усилия през 2016 г. –представяне на законодателството за по-добро функциониране на нашия пазар на електроенергия, допълнително увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, намаляване на потреблението на енергия и гарантиране на сигурността на доставките на газ. С това енергийната система на ЕС ще стане по-силна и ще бъдат създадени всички условия за преход на Съюза към нисковъглеродна енергийна система. Когато всички погледи са насочени към преговорите в Париж, това е подновен ангажимент за европейско лидерство и за участие в международните усилия за борба с изменението на климата“.

По отношение на изменението на климата, в доклада за състоянието на енергийния съюз се
подчертава приносът на Европа към преговорите в Париж. До момента над 160 страни, на които
се падат повече от 90% от световните емисии, са представили своя принос към преговорите. В
рамките на този процес ЕС представи задължителна цел за намаляване на емисиите във всички
сектори на икономиката до 2030 г. с поне 40% в сравнение с равнищата през 1990 г. След
конференцията в Париж ще е важно всички страни да изпълнят своите ангажименти чрез
конкретни действия.

За да бъде успешен и социално справедлив преходът, гражданите ще трябва да бъдат
съпричастни към този процес, като участват активно на енергийния пазар, тъй като те са тези,
които в крайна сметка трябва да имат полза от него. За този преход има и солидни икономически
основания. Водещите европейски компании променят бизнес моделите си. Благодарение на
възобновяемата енергия и енергийната ефективност в Европа се създават работни места, които
изискват нови умения.

Геополитическите събития поставят енергетиката на челно място в дневния ред. 2015 г. бе
белязана от продължаващото напрежение между Русия и Украйна, трайно ниските цени на
петрола, отразяващи се върху енергийните пазари в целия свят, обявяването от страна на Русия
на нови търговски инициативи за изграждане на допълнителна инфраструктурата за снабдяване с
природен газ, новите перспективи, открили се след ядреното споразумение с Иран, както и
продължаващия спад на вътрешното производство на изкопаеми горива.

Освен в областта на декарбонизацията (включително възобновяемата енергия) и енергийната
сигурност в рамките на стратегията за енергиен съюз продължава да се работи в областта на
енергийната ефективност, вътрешния енергиен пазар, научните изследвания, иновациите и
конкурентоспособността, тъй като тези приоритети са неразривно свързани.

В доклада за състоянието на енергийния съюз също така са представени основните градивни
елементи на механизъм за управление, с който да се повиши предвидимостта, прозрачността и
стабилността на политиките, за да бъдат постигнати целите на енергийния съюз. Насоките
относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, публикувани
днес, ще послужат на страните членки за основа за разработване на техните планове за периода
от 2021 до 2030 г. Предложената методология за основните показатели е първата стъпка към
измерване и наблюдение на резултатите от енергийния съюз. Докладът за състоянието на
енергийния съюз е съпроводен от 28 информационни документа, в които е направена оценка на
резултатите на всяка страна членка по отношение на енергийния съюз.