За да се предотвратят случаи като тези с популярните каси в Дупница и Сливен законодателството трябва ефективно да се синхронизира с европейското в посока влогово-кредитна дейност на кредитните кооперации, които имат взаимоспомагателни каси (ВСК). Тези структури работят в селски райони и малки населени места и финансират малкия и среден бизнес. Това обясни в предаването „Преди всички“ Иван Попов, изпълнителен директор на Българската асоциация на кредитните кооперации и на организациите за микрокредитиране. По думите му причината за липса на регламент за влогово-кредитната дейност е политическа, защото навсякъде в развитите страни тези структури предоставят ресурс на малкия и средния бизнес.
Кооперациите с ВСК не са финансови пирамиди, увери Попов и се позова на Закона за кооперациите, който определя какви са източниците на средства и как се разпределят вноските на членовете. Това са структури от затворен тип, които по регламент не могат публично да привличат средства и би трябвало подобни случаи да са привлекли вниманието на съответните органи, категоричен бе Попов. Той допълни, че въпреки че повечето хора гледат на парите в тези каси като влог, всъщност това е заем, който те предоставят на касата, а повечето случаи парите се инвестират или се предоставят като заеми на други членове на кооперацията.
Касите, които станаха медийно известни покрай загубата на пари на вложители в тях, не са членове на съюза и са частни случаи. При единият от тях всички средства са инвестирани в един обект, докато в нашите кооперации по 150 кредита минимум се въртят и се предоставят, каза още Попов.
Запитан защо лихвите в известните като популярни каси кооперации са многократно по-високи от банковите, той отбеляза, че в оглавявания от него съюз например има 10 подобни кооперации с ВСК към тях, а лихвите се одобряват от общото събрание на всяка от тях:
Учудвам се как може такива големи суми да се внесат като заеми. Хората, предоставили такива средства явно са знаели, че това финансиране отива някъде. Шансът да си върнат парите е в ръцете на разследващите.
Популярните каси не подлежат на държавен контрол, обобщи Иван Попов и изтъкна, че кооперациите, в които могат да бъдат създадени взаимоспомагателните каси, подлежат на регистрация в БНБ. По закон контролен съвет за вътрешен контрол в самата кооперация извършва контрола на първо ниво, а за кооперациите, регистрирани към БНБ, подобни проверки може да извършва и съюзът, в който членуват.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 гост
Коментиран от #5
11:08 05.07.2016
2 цветан крадлиев
11:55 05.07.2016
3 Истината
12:56 05.07.2016
4 Иванов
20:47 05.07.2016
5 пени
До коментар #1 от "гост":
Да, всеки има избора дали да си вложи парите в такива каси, банка, покупка или друго? Но защо Правосъдието не наказва лъжци и крадци, катко тези обрали хората, е ВЪПРОСА, след като именно това му е предназначението? Защото щом касата обещае тези 14% лихва, тя е длъжна да е сигурна, че ще върне главницата, плюс тази лихва на вложителя! Да, но го лъже и краде? А това се нарича - КРАЖБА на движимо имущество, лъжесвидетелство под клетва - защото си рекламира офертата и по този начин заблуждава хората. А това по НПК е подсъдимо! Да, но и в затвора не влизат такива пирамидални крадци? Е, нима хората са виновни, че вярват? Нали и на кандидат политиците вярваме на доверие, а те ни лъжат често и вредят? Кой политик е затворен заради лъжа, неспазени обещания след изборите? Кой чиновник е наказан осъден заплатил щети, заради гласувана от него неправилна наредба? Няма май? Тогава защо обвиняваш хората, еч вярват? Нали след като някой си прави офертата, трябва да не лъже хората!??? А щом ги лъже и краде, вече е престъпник по НПК и му се полагат поне 8 години ефективен затвор, а по старите ни закони, директно смърт! да, но и това не се прави? Хората ли са виновни или системаета "Държава-чиновници"???? Май е държавата апарат от чиновници...15:54 06.07.2016