В небесата: Ръстът на постъпленията от ДДС пълни хазната

Ако след месец държавата отиде на нови парламентарни избори, бюджетът ще е в много по-добра кондиция отколкото през месец май, когато управлението бе поето от служебното правителство. Според отчетите на Министерството на финансите, по предварителни данни в края на юли Консолидираната фискална програма (КФП) ще има излишък от 731 млн. лева - 613 млн. лева повече отколкото през юни, анализира news.bg.

Докато в края на май КФП бе на дефицит от 140.6 млн. лева. Разбира се много важен елемент при сравнението на тези резултати е че върху приходите за петте месеца силно негативно влияние има затварянето на българската и на Европейската икономика през зимно-пролетния период. В същото време ръстът на бюджетните постъпления през двата летни месеца е почти изцяло за сметка на пълното отваряне на икономиката не само у нас, но и в повечето страни в Европа.

Това отваряне доведе до рязко повишение на потреблението и на производството, което доведе пък до поскъпване на всички основни вносни суровини за България и до скок на цените на значителна част от стоките и услугите в страната. От там и значителното преизпълнение на постъпленията по ДДС, които за шестте месеца на 2021-а (за юли данните още не са обявени), според Министерството на финансите, са с 928.7 млн. лева повече в сравнение с края на юни 2020-а.

И това увеличение на приходите от ДДС формира 62.5% от общия ръст на всички данъчни постъпления за полугодието в Държавния бюджет и 42.2% от повишението на всички данъчно осигурителни постъпления в КФП, в която освен Държавния бюджет влизат и бюджетите на Националния осигурителен институт, на Здравната каса и парите от Еврофондовете. Но да караме по ред, като ще работим с данните за юни, защото, за тези към края на юли все още няма подробен официален отчет, а само прогнози.

Според Министерството на финансите приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2021 г. са в размер на 24 759,0 млн. лв., което представлява 52,0 % от годишните разчети към Закона за държавния бюджет на република България (ЗДБРБ) за 2021 година.

Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юни 2021 г. нарастват с 3,3 млрд. лв. (15,5 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,6 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева.

При съпоставката в частта на неданъчните приходи и приходите от ДДС следва да се има предвид, че през месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 19 246,0 млн. лв., което представлява 52,0 % от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с близо 2,2 млрд. лв. (12,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,7 % от общите постъпления по КФП за периода. Значителен ръст на месечна база спрямо същия месец на предходната година се отчита при приходите от корпоративни данъци, ДДС, Данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), осигурителни вноски и други.

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 3 677,7 млн. лв., което представлява 52,7 % от разчета за 2021 г. Приходите от косвени данъци са в размер на 8 892,4 млн. лв., което представлява 52,1 % от предвидените в ЗДБРБ за 2021 г. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 803,8 млн. лв., което представлява 62,6 % от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 5 872,1 млн. лв. или 50,2 % от разчета за 2021 година.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. възлизат на 24 640,8 млн. лв., което е 46,9 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юни 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева.

Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 634 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни.

Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, включително разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, който се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Специално в Държавния бюджет ръста на данъчните приходи - 1 486.1 млн. лева, идва от увеличението на постъпленията от корпоративен данък - с 219.5 млн. лева, от данъка върху доходите на населението - с 289.9 млн. лева (71.6% от този ръст се дължи на постъпленията от данъци по трудови договори), от ДДС - с 928.7 млн. лева и от акциз - с 64 млн. лева.

Отделно от това, в сравнение с полугодието на 2020-а, извън Държавния бюджет за шестте месеца на 2021-а има отчетен ръст на приходите в НОИ и НЗОК (от осигурителни вноски) с 560 млн. лева, което се дължи главно на увеличението на трудовите възнаграждения.

В същото време, според Министерството на финансите, разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. възлизат на 24 640,8 млн. лв., което е 46,9 % от годишните разчети.

За сравнение разходите по КФП към юни 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 634 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до юни. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 година.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка, включително разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други. В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, който се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Разходите за персонал например, в сравнение с полугодието на 2020-а се увеличават с около 470 млн. лева, за издръжка - с 250 млн. лева, за социални помощи и стипендии - със 130 млн. лева.

Най-голямо обаче е увеличението на разходите за трансфери от Държавния бюджет, с които се покриват дефицитите на бюджетите на общините, на НОИ и на НЗОК. Там общият размер на ръста на тези трансфери е над 2 млрд. лева, като около 530 млн. лева е увеличението на нетния трансфер към общините, а към осигурителните фондове 1 211 млн. лева. Това показва, че независимо от увеличението на приходите от осигурителни вноски дефицитите в тези фондове продължават да растат и да се превръщат във все по-голямо бреме за държавната хазна.

Необходимостта на увеличението на разходите за здравеопазване в сегашната ситуация не подлежи на дискусия. Но при така описаната тенденция е меко казано проблематично желанието на политическия елит да направи преизчисление на пенсиите, което ще натовари държавната хазна с перманентни допълнителни годишни разходи от близо 1.5 милиарда лева.

Независимо какво заявяват представителите на повечето от политическите партии подобно преизчисление ще доведе до постоянно нарастване на дефицита на НОИ, което и в момента не се покрива не само от повишаването на проходите от осигурителни вноски, но и от ръста на постъпленията от ДДС. А този ръст (от ДДС) няма да е перманентен през следващите години. Поради това дефицитите б бюджетите на осигурителните фондове на първо място и на общините ще си останат постоянно и дори нарастващо предизвикателство пред стабилността на фиска.