Любослав Костов за новата минимална заплата: Не сме напълно доволни, но е повече от всичко, направено досега

„Тази минимална заплата, която ще се получи, няма да отговаря на необходимите средства за живот. Не мога да кажа, че напълно сме доволни, но при всички положения е повече от всичко, което беше направено до момента по тази тема.“

Това каза в ефира на Euronews Bulgaria Любослав Костов, главен икономист в КНСБ, по повод решението минималната работна заплата вече да е 50% от средната.

„Ние настоявахме минималната заплата да бъде 50% от средната, но като долен минимум, над който да се договаря адекватността на тази минимална заплата. Която пък да бъде измервана посредством издръжката на живота и поредица от индикатори, за които и директивата (на ЕС – бел. ред.) настоява, както и синдикатите настояваме от много време“, обясни Костов.

За съжаление в момента това число 50% е фиксирано, което не позволява над него да се договаря тази адекватност. Така че, ние сме доволни дотолкова, доколкото това е добро начало. Но със сигурност в следващото Народно събрание отново трябва да бъде отворена тази тема и текстът да бъде довършен, като се добави думичката „поне“, „минимум“ или „не по-малко от“ – 50%. Тъй като това е в основата и на директивата, и на тристранния диалог, ако щете.
„Средната работна заплата, така както нараства през последните години, като левчета тя се отдалечава от минималната. Тази година за първи път разликата като абсолютна стойност между минимална и средна заплата е над 1000 лева“, посочи синдикалистът.

Защо се получава така? Защото минималната нараства като темп на прираст и като абсолютна стойност около два пъти по-малко от ръста на средната. Двете величини се раздалечават – те не се приближават, което е проблем. По този начин ние не борим неравенствата и бедността, не намаляваме „работещите бедни“, а това са част от неформалните критерии дори за членство в еврозоната.
„Откъде ще дойдат патите – веднага отговарям: бюджетните приходи са над 60 милиарда лева. Около 600-700 милиона би струвал ръста на МРЗ до около 850 лева. Тези пари са по-малко от 0.1% от общите приходи“, предлага икономистът.

Пари има, въпрос на политическа воля е, бизнесът също може да си го позволи, тъй като това, което ние настояваме, не е някакво догонващо нарастване на МРЗ над средната. Ние настояваме да се компенсира това, което беше загубено през последните 18 месеца, в които бизнесът получи над 8 милиарда лева компенсации.
Според мен трябва да има една реципрочност в солидарността и в поведението както на тези, които управляват, така и на частния сектор, убеден е представителят на КНСБ.