За втора поредна година Асен Василев изисква от фирмите да декларират командировъчните

За втора поредна година финансовото министерство се опитва да наложи на работодателите да декларират всички добавки, които дават към заплатите на всеки един от служителите си, дори и когато са освободени от облагане. Сред тях са и парите, изплатени за пътни, дневни и квартирни при командировки, изброява Мила Кисьова за "Сега".

Миналата година опитът да се докладва пред НАП на кого е даден всеки лев, изплатен за командировка, предизвика силен отпор сред бизнеса. Работодателите обявиха, че това е огромна административна тежест, която изисква попълване на голям брой справки. Освен това според тях изплатените командировъчни пари не могат да се третират като доход за работника или служителя. Тогава в Народното събрание това предложение на МФ отпадна, но сега финансовият министър Асен Василев го внася отново.

"В практиката често се констатират случаи на отклонение от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на „необлагаем доход“ - напр. под формата на командировъчни пари", посочва МФ в мотивите за промяната в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Но не са само командировъчните - МФ предвижда сериозно разширяване на информацията, която фирмите трябва да дават пред НАП за необлагаемите доходи на своите служители. Премахнати са всички действащи в момента изключения за деклариране в справката за изплатените доходи. Така например работодателите трябва да описват раздадената безплатно храна или порционни пари, които в повечето случаи се полагат при специфичен режим на работа, например работа на смени. На деклариране вече подлежи и раздадено работно облекло и предпазни средства, или парите, дадени за закупуване на работно облекло. МО, МВР и агенциите от сектор "Сигурност" също ще трябва да декларират храната, снаряжението и допълнителни компенсации, които раздават на военните, полицаите и други служители.

От работодателите вече се иска да декларират за всеки един служител какви допълнителни осигуровки или застраховки са правели през годината за своя сметка, както и дали са давали помощи за лечение, за транспорт до местоработата или доходи в натура.

Всички тези необлагаеми доходи ще трябва да се описват в справките, които фирмите подават в НАП всяка година до 28 февруари, наред с изплатените облагаеми доходи през предходната година.

Миналата година в последния момент бе въведено изискване да се докладват раздадените ваучери за храна, което също предизвика напрежение. Счетоводителите имаха по-малко от два месеца да съберат и подготвят тази информация за всеки един работник.

МФ обяснява събирането на информация за всички доходи на гражданите, включително и освободените от данък, с намерението да създаде подоходен регистър, който да показва реалното им имотно състояние. Така можело по-прецизно да се определи кой от какво социално подпомагане има нужда, а също да се използва и при определянето на енергийно бедните домакинства, което предстои заради либерализацията на пазара на ток за бита от началото на 2026 г. Освен това информацията в НАП за всички доходи на хората ще позволява бързо да се прави проверка кой откъде има доходи и как е придобил имуществото си, обясниха преди време от финансовото министерство.

С тази цел от миналата година не само работодателите, но и всички платци на доходи към физически лица, бяха задължени да ги докладват пред НАП, дори и за тях да не се дължи данък. Такива са доходите от хазарт и рента, както и лихвите, които изплащат банките от спестявания и инвестиционни схеми.