БСК: Проектът на нов НК вменява синдикални функции на съдебната система

„Проектът на нов Наказателен кодекс вменява синдикални функции на съдебната система“, се казва в позиция на БСК, изпратена до министър-председателя Пламен Орешарски, с копие до министрите на правосъдието и на труда и социалната политика.БСК не е съгласна с наказването със затвор на неплащането на осигурителни вноски от работодателите.

БСК изразява принципно несъгласие с инкриминирането на неплащането на осигурителни вноски, предвидено в раздел IV “Престъпления против осигурителната система“ от глава 23 на проекта на нов Наказателен кодекс, и настоява проектозаконът да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като засяга трудовите и осигурителни отношения.

Сред съображенията на БСК срещу предложените текстове са следните:

Проектът на нов Наказателен кодекс поставя в общ режим на наказателна отговорност неплащането на осигуровки и на данъци и такси. Подобно аналогично третиране е в противоречие с Конституцията на РБ, която постановява, че общественото и здравно осигуряване е право, докато плащането на данъци е задължение;
    
Според закона разпределението на осигурителните вноски е в съотношение 60% за работодателя и 40% за работниците и служителите. Предвид тези разпоредби, предвиждането на наказателна отговорност само за работодателя и освобождаването от нея на работниците и служителите е неоправдано, несправедливо и дискриминационно;
    
Законопроектът не дава определение на понятието „работодател“ и не третира случаите на неплащане на осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица и други осигурители, като по този начин поставя в неравностойно положение работодателите спрямо останалите лица, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски;
    
Държавата също е работодател и задължено лице по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и прилагането на чл.339 от законопроекта би поставило под заплаха от наказателно преследване високопоставени длъжностни лица, в т.ч. ключови за стабилността и развитието на страната фигури, като министър-председателя, министъра на финансите, министъра на правосъдието и т.н.;
    
Инкриминирането на неплащане на осигурителни вноски, когато работодателят „обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигуреното лице“, противоречи с разпоредбите на КСО, тъй като в редица случаи осигурителният доход не е в пряка зависимост от възнаграждението. Такъв е случаят, когато лицето получава възнаграждение, по-ниско от минималния осигурителен доход (праг) за професията в съответната икономическа дейност, или възнаграждение, което е по-високо от максималния размер на осигурителния доход. Изплащането на възнаграждението няма отношение към заплащането на осигурителните вноски, вкл. вноски се дължат върху неизплатени възнаграждения;
    
Предложеният еднакъв минимум на задълженията - 25 минимални работни заплати, не отчита разграничаването на предприятията на малки, средни и големи, както и корелацията между брой работници и осигурителни вноски. По този начин законопроектът поставя в неравностойно положение предприятията;
    
Подобни наказателни мерки и репресивни текстове срещу бизнеса няма в нито една европейска страна.

На обратното мнение са от Конфедерацията на независимите синдикати в България, която отдавна и системно настоява за криминализиране на деяния, свързани със стабилността на осигурителната система и упражняване на конституционното право на сдружаване, вкл. и в синдикални организации.

Според синдикалистите  проекта за НК преследва само осигурители по трудови взаимоотношения. Tой не се отнася за осигурители по други взаимоотношения или за самоосигуряващи се лица.