Отказът на ЕС от руски газ: Кой печели от това?

На 6 май Европейската комисия публикува пътна карта за пълен отказ от руския газ. Въпреки че би било по-правилно представеният документ да се нарече план за въвеждане на пълно ембарго върху руските енергийни ресурси.

В газовия сегмент планът предвижда въвеждането до края на 2025 г. на забрана за подписване на нови договори за закупуване на руски газ, както и прекратяване на всички настоящи краткосрочни (спот) договори. Също така до началото на 2026 г. страните, които ще бъдат членки на ЕС, трябва да представят национални планове за отказване от руски енергийни доставки. А до 2027 г. се предлага да се забрани вносът на газ от Русия по дългосрочни договори, припомня аг. ТАСС. Тези ограничения се отнасят както за доставките по тръбопроводи, така и за втечнен природен газ (LNG).

Показателно е, че Европейската комисия включи в пътната карта, представена като отказ от руски газ, спиране на вноса на руски петрол, както и забрана за сътрудничество в областта на ядреното гориво. До края на 2027 г.8 се планира въвеждането на забрана за внос на природен уран, обогатен уран и други ядрени материали от Русия.

Въпреки факта, че европейските страни внасят съветски, а след това и руски газ от над 50 години, през последните десетилетия Европейският съюз оказва натиск върху нашите доставки по всякакъв възможен начин. Преди това дискриминацията срещу руския газ беше оправдана от антитръстовите разпоредби. След 2022 г. Европейската комисия открито говори за необходимостта не само от намаляване на доставките на метан от Русия, но и от пълното им отказване. Въпреки това, те все още не са успели да въведат забрана за закупуване на нашия газ. Намаляването на доставките се случи постепенно поради индивидуални причини на всеки от газопроводите.

До лятото на 2022 г. Украйна е блокирала един от двата руски транзитни маршрута за газ — газопровод през газоизмервателната станция „Сохрановка“, тъй като сега част от тръбопровода преминава през територията на ЛНР. Следователно, изпомпването през Украйна беше намалено до 42,4 милиона кубически метра. м. на ден (около 15,4 милиарда кубически метра годишно).

Също през първата половина на 2022 г. газопроводът Ямал - Европа спря да работи". Полша замрази дела на Газпром (49%) в оператора на полския участък от газопровода - компанията Europol Gaz. В отговор Русия наложи санкции срещу всички активи на Газпром, конфискувани в Европа, включително полската компания. Това означава, че Газпром не може да плаща на оператора „Ямал Европа“ за транспортирането на газ до Германия.

Газопроводът „Северен поток“ намали изпомпването на газ през лятото на 2022 г. поради последователното спиране на турбините, работещи на газокомпресорната станция „Портовая“ в Ленинградска област. Тези агрегати са произведени в Монреал, Канада (по време на изграждането на „Северен поток“ подобни турбини все още не са били произвеждани в Русия). Турбините е трябвало да бъдат обслужвани от немската компания Siemens. Но тя отказа да изпълни договора, защото се страхуваше да не бъде подложена на вторични санкции — В края на краищата, някои санкции от САЩ, ЕС и Канада забраниха доставката на „енергийно оборудване“ на Русия. В резултат на това турбините на „Северен поток“ изчерпаха ресурса си и спряха една след друга, което доведе до нулиране на изпомпването до септември 2022 г., а на 26 септември същата година се случи терористична атака срещу газопровода (в шведски води).

„Северен поток“ 2 до 2022 г. все още не е получил разрешение за въвеждане в експлоатация, въпреки че една линия от газопровода е оцеляла след експлозиите и може да бъде пусната в експлоатация във възможно най-кратки срокове.

През цялата 2024 г. функционираха само два газопровода от Русия до Европа: транзитен през Украйна (северният маршрут през газоизмервателната станция Суджа) и „Турски поток“. Общо те са изпомпали 32 милиарда кубически метра. м. Но от 1 януари 2025 г. Украйна блокира транзита на руски газ за Европа. Следователно, тази година доставките ще възлизат на приблизително 16-17 милиарда кубически метра. м. чрез единствения останал газопровод - „Турски поток“. Още 20 милиарда кубически метра. м. от руския газ е бил доставян в Европейския съюз под формата на втечнен природен газ (LNG). Почти целият този обем идва от един проект, Yamal LNG. Въпреки че през 2024 г. малки доставки са били извършвани и от среднотонажните заводи за втечнен природен газ „Криогаз-Висоцк“ и „Порт СПГ“. През 2025 г. САЩ наложиха санкции срещу тях и сега европейските компании се страхуват да купуват техните продукти. Това означава, че през 2025 г. ще намалеят не само доставките по тръбопроводи от Русия за Европа, но и продажбите на втечнен природен газ (LNG).

Според Европейската комисия, през 2024 г. 9 държави от ЕС са внасяли руски газ, а три ще продължат да го правят и през 2025 г. Въпреки че в действителност броят на вносителите е много по-голям. Европейската комисия умишлено занижава числата, за да покаже, че постепенното премахване на вноса от Русия ще бъде лесно. Европейските чиновници не вземат предвид факта, че руският втечнен природен газ (LNG) се получава от една държава, която след това преобразува газа от течно в газообразно състояние. Така например Германия купува руски газ, доставян през терминал за втечнен природен газ (LNG) в Белгия (в статистиката той е показан като белгийски газ, въпреки че страната изобщо не го произвежда).

Основният проблем, с който ще се сблъска ЕС, опитвайки се да приложи пътната карта за отказване от руски енергийни източници, е хетерогенността на позициите на самите европейски страни. Очаква се Унгария и Словакия да се противопоставят на енергийното ембарго. Русия остава най-печелившият доставчик за тях. В крайна сметка, ако вносът на руски газ в ЕС стане невъзможен, тогава Словакия и Унгария ще трябва да купуват втечнен природен газ (LNG). Спецификата на пазара на втечнен природен газ (LNG) е, че потребителят в Европа винаги трябва да предлага цена, по-висока от тази, която компаниите в Азия са готови да платят, и едва тогава газопревозвачът ще дойде при него. Освен това ще е необходимо да се плаща за разтоварване в крайбрежната страна, регазификация (превръщане от течно в газообразно състояние) и изпомпване на нейна територия чрез газопроводи. Това са само преки допълнителни разходи.

Ако вносът на руски газ бъде забранен, всички европейски потребители ще пострадат косвено. В крайна сметка, колкото по-малко доставчици има на пазара, толкова по-малка е конкуренцията и толкова по-висока е цената. Това означава, че цените на газа на европейската борса ще бъдат по-високи, отколкото ако беше възможно да се купува руски газ. Освен това, в сегмента на втечнения природен газ (LNG), Русия е на второ място по обем на доставките, отстъпвайки само на САЩ.

По този начин европейските държави нямат икономически основания да забранят руския газ. Но повечето страни от ЕС нямат достатъчно суверенитет, за да възразят срещу Брюксел. Словакия и Унгария се открояват в това отношение. Будапеща вече има опит в защитата на националните си интереси. Унгария прекара целия месец май 2022 г. в блокиране на приемането на тогавашния 6-ти пакет антируски санкции, защото той съдържаше забрана за внос на петрол от Русия. В резултат на това текстът беше променен и ембаргото беше наложено само върху петрол, превозван с танкери, докато доставките по тръбопроводи можеха да продължат, което пристанищата на Унгария и Словакия все още използват, внасяйки руски петрол по тръбопровода „Дружба“. Сега пътната карта на ЕС предлага въвеждане на забрана за внос на петрол по тръбопроводи, което със сигурност ще доведе до протести в Унгария и Словакия.

Ситуацията се утежнява от опита на Брюксел да прокара въвеждането на антируско ембарго. Според европейското законодателство, въвеждането на санкции трябва да бъде одобрено единодушно, т.е. Унгария и Словакия категорично ще блокират подобни инициативи. Следователно, ЕС сега нарича въвеждането на забрана за внос на енергия от Русия пътна карта, „план за действие“, но не и санкции. Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че настоящото решение ще бъде взето с мнозинство от гласовете на страните от ЕС. По този начин опитите за прокарване на решението за отказ от петрол, газ и уран от Русия провокират политическа криза в ЕС.

Брюксел се опитва да успокои националните правителства, че до 2027 г. ще има допълнително предлагане на газ на световния пазар, което означава, че отказът от руски доставки няма да провокира дефицит и ще бъде безболезнен. Всъщност през следващите години ще бъдат пуснати в експлоатация инсталации за втечнен природен газ (LNG) в Съединените щати, Катар, Австралия и редица други страни. Съединените щати планират да удвоят износа си на втечнен природен газ до 2028 г., въпреки че вече са най-големият производител на втечнен природен газ в света. Не е факт обаче, че всички фабрики ще работят с пълен капацитет — В края на краищата, за да ги заредите, ще е необходимо значително да увеличите производството на газ, което не е гарантирано. Освен това, изграждането на нови заводи за втечнен природен газ (LNG) в Съединените щати води до повишаване на цените на вътрешния пазар, тъй като става възможно да се избира откъде да се доставя газ - на американския пазар или за износ. В резултат на това в бъдеще вътрешният пазар на САЩ ще трябва да установи цени, подобни на тези в Европа или Азия, за да поддържа обемите на газ. А за администрацията на Тръмп, поддържането на ниски цени на газа е основата на политиката ѝ „Да направим Америка отново велика“. В края на краищата, евтиният газ е равносилен на евтин ток, а това е основна причина за развитието на промишленото производство.

Въпреки това, Европейският съюз очевидно се опитва да подобри отношенията си с администрацията на Тръмп чрез своите действия. Неслучайно Брюксел публикува пътна карта за отказ от руски газ още сега, въпреки че се предлага тя да бъде обсъдена в рамките на ЕС едва през юни. ЕС на практика предлага на САЩ да разчистят газовия си пазар за американски втечнен природен газ (LNG) в замяна на смекчаване на позицията на Вашингтон относно тарифите върху европейски стоки.

За Русия пълното затваряне на европейския пазар няма да бъде катастрофа. Разбира се, доставките на газ по тръбопроводи са полезни за бюджета, тъй като „Газпром“ при добива на този газ плаща такса за добив на минерали, а при износа му плаща такса за добив на минерали. мито. Освен това, няма къде да се пренасочат тези обеми, така че производството на Газпром ще трябва да бъде намалено. Но обемите на продажбите за Европа вече са толкова малки, че не оказват влияние върху руската икономика. Износът на втечнен природен газ (LNG) на практика няма влияние върху бюджета, тъй като проектът „Ямал LNG“ в началото на изпълнението си е получавал значителни данъчни облекчения за 12 години и няма да започне да прави плащания към бюджета скоро. Москва обаче ще се противопостави категорично на незаконните санкции. Освен това, разгорещяването на спора в рамките на Европейския съюз ни помага да демонстрираме неадекватността на позицията на Брюксел дори от гледна точка на интересите на обикновените европейци.