Общинското паркомясто в София става лукс? Къде се харчат десетките милиони лева от „синя“ и „зелена“ зона в столицата?

Над 40 милиона лева приход за 2023та година и 3 милиона повече за 2024та година отчитат от Центърът за градска мобилност като приход от платеното паркиране. Приходите от зоните, включват SMS-и, талони за паркиране, глоби и винетни стикери за локално платено паркиране. Въпросът за това как се харчат тези пари и дали отиват за ремонт на паркинги и тротоари, обещание давано при разширяването на зоните, се повдига всяка година.

А проблемът с паркирането в нарастващата по население столица става все по-осезаем. Това обобщи "Нова телевизия".

Неведнъж се е случвало паркирането в София да прераства в напрежение, спорове и дори физически сблъсъци. Наскоро собственоръчно сваляне на скоба завърши с бой между служител на градска мобилност и глобения шофьор. Заради спор за паркомясто в София се е стигало дори и до прехвърчане на куршуми. На този фон Столичната община стартира онлайн анкета, с която да проучи нагласите и нуждите на гражданите и бизнеса по темата за паркирането в града. В резултат от това от обшината предлагат нови цени за паркиране - 4 лв. за синя зона и 2 лв. за зелена зона.

Генезисът или как се паркират над 800 000 автомобила в София?

През миналата година кметът Васил Терзиев съобщи, че в столицата има около 800 000 автомобила като 70 000 са регистрирани само до октомври 2024г. Това означава, че на 1000 души население се падат 700-800 автомобила и предполага затруднения с намирането на място за паркиране. Платените зони за паркиране в центъра на София на седмична база са с висока запълняемост. Средно тя е около 77% като има подзони в идеалния център на столицата, чиято заетост е над 98%. Такива примери са подзона 2 – 98,14% и 3 – 98,54%, които обхващат съответно бул. "Христо Ботев", ул. "Алабин", бул. "Витоша", бул. "Ген.М. Д. Скобелев" и бул. "Витоша", ул. "Алабин", ул. "Граф Игнатиев", бул. "Васил Левски", бул. "Ген. М. Д. Скобелев".

В останалите квартали, в които няма зони пък често се стига и до забранени, но доста популярни решения за паркиране – върху тревни площи, тротоари, кални терени и всяко друго свободно място, което може да поеме един автомобил.

За проблемите свързани с паркирането се говори от години и макар столичани да са ставали свидетели на различни предложения за решение – от разширяване на платените зони до увеличаване на цените, освен увеличаването на зоните през 2021 г. други драстични реформи не са правени през последните години.

Къде отиват настоящите приходи от платеното паркиране?

След последното разширяване на синята и зелената зона в края на 2021 г. беше решено 30 % от винетните стикери за локално платено паркиране да отиват обратно в съответния район за подобряване на терени за паркиране с компроментирана настилка или „кални точки”.

Попитахме ЦГМ колко терени са подобрени през 2024г. Оттам отговориха, че миналата година е била обявена обществена поръчка за изпълнител, който да извърши ремонти с приходите от локално платено паркиране от 2023 г. Досега са завършени общо 9 терена, като ремонтните дейности продължават и сега, допълват от дружеството. Подобрените паркинги са три в район „Триадица”, един във „Възраждане”, три в „Лозенец” и два в „Оборище”. От дружеството уточняват, че след приключване на всички предвидени ремонтни дейности с текущата обществена поръчка, ще се обяви нова, която ще е за приходите от локално платено паркиране от 2024 г.

Според годишния финансов доклад на дружеството през 2023 г. общият приход от зоните за почасово платено паркиране е 40,4 млн. лв. Приходите от продажбите на винетните стикери е 3,8 млн. лв. Изискването е 30% от приходите от винетните стикери да бъдат заделени за ремонти, това по наша сметка са около 1,1 млн.

Сумата от продадените винетни стикери през 2024 г. възлиза на около 3,98 млн. лв., което означава, че част от тези средства също ще се инвестират обратно за подобряване на зоните с приоритет върху премахването на кални точки.

Какво се случва с останалите средства, например тези от SMS-ите, от които за 2023г. са събрани близо 18 млн. лева?

В момента паркоместата в Синята зона са 12 244, а в Зелената - 21 046. Общият брой на местата в зоните за платено паркиране, буферните и общинските паркинги е 36 614. Приходите от тях възлизат на 18 милиона за 2023та и отново около 18 милиона за 2024та.

В отговор на този въпрос от Центъра за градска мобилност обясняват, че с приходите от паркирането се осигурява издръжката на ЦГМ, поддържането на зоните за почасово платено паркиране, осъществява се дофинансиране на транспортната задача, както и други основни дейности, които имат своята социална значимост. Разходите по издаване на карти за преференциално паркиране, както и поддръжка и обозначаване на така наречените индивидуални паркоместа, предназначени за хора с трайни увреждания в близост до техния настоящ адрес, също изцяло се поемат дружеството.

Попитахме дружеството какъв процент от средствата от зоните за платено паркиране за 2024 г. са отделени за издръжката на ЦГМ и какъв за поддържане на зоните, но те ни отговориха както при предишното ни питане, като конкретни суми или проценти за тези разходи не бяха споделени.

В годишните отчети на ЦГМ също няма подробна справка за това как се разходват средствата конкретно от платеното паркиране.

Сред разходите, които се покриват влизат и тези за заплати на персонала. Последните доклади показват, че разходите за целия персонал на дружеството от 1319 души от 2023г. възлизат на 41,7 млн. лв. Число, близко до приходите от платеното паркиране за същата година – 40,4 млн. лв.

В годишния финансов доклад на дружеството за 2023 г. пише, че сред основната му дейност е и „финансиране, изграждане, експлоатация и поддържане на паркинги, гаражи и места за паркиране”. Според официалния отговор на Центъра за градска мобилност през последните три години няма изградени нови паркинги. Оттам допълват, че търсят подходящи терени и са изпратили официални писма до всички районни кметове в столицата.

Къде е предвидено да се строят буферни паркинги в столицата?

В интервю за „Здравей, България” през май кметът Васил Терзиев съобщи, че до края на 2025 г. ще започне строителство на около 10 нови паркинга в София, като за част от тях вече има проекти в държавния бюджет, отделени са 100 млн. лв. В момента Столичната община разполага с пет буферни паркинга. По думите му проблемът с паркирането е всеобхватен.

„Паркингите – по-голямата част от тях са вкарани като проекти по чл. 113 в държавния бюджет. Отделни 100 милиона по проекти, които ще се реализират. Десетина паркинга ще бъдат започнати тази година. Няма да се реши и със 100 паркинга. Всеки за по 300 коли – това са 30 000 коли, а в София има 1 милион”, коментира тогава Терзиев.

Със строителството на новите станции на метрото е предвиден многоетажен буферен паркинг между две метростанции по протежение на бул. „Царица Йоана” до околовръстното шосе. Планиран паркинг има и на бул. „Владимир Вазов”, при „Арена 8888 София” и на бул. „Цариградско шосе”.

Тарифите за „синя” и „зелена” зона последно са променяни през 2012 г., когато Столичният общински съвет прие таксите 2 лв/час за „синя зона“ и 1 лв/час за „зелена зона“ и въведе съответните месечни и годишни винетни стикери за живеещите в тези зони. За живеещите в „зелена“ зона – 10 лв. на месец и 100 лв. за дванайсет месеца. А за живеещите в „синя“ зона – 15 лв. на месец, 150 лв. за година. За втори автомобил тарифите са двойни, за трети – тройни. Въпреки че живущите плащат за винетен стикер обаче той не им гарантира конкретно паркомясто, а само право да паркират в рамките на съответната зона. Така всеки друг шофьор, който плати почасово паркиране чрез SMS има право да спре на мястото, дори ако там обикновено паркира жител със стикер. Идеята на почасовото платено паркиране е да се ограничава приходящия поток от паркиращи автомобили. Потокът обаче е толкова голям, че рядко в синя и зелена зона се намира нещо свободно.

През март тази година кметът Васил Терзиев повдигна въпроса за актуализиране на цените в зоните, като той обясни, че е нужно да се изясни дали тази мярка би помогнала на живущите да намират паркоместа. Преди няколко месеца от „Спаси София” изготвиха реформа за паркирането, която градоначалникът подкрепи. В доклада от партията предлагат да се увеличат зоните с платено паркиране и да се въведе т.нар. „червена зона” в центъра на града, чиято цена е 5 лв. на час. Целта е да се събират повече пари, които да отидат за подобрение на градския транспорт и етажни паркинги, а средствата да се управляват от Столичната община. Сред другите идеи на „Спаси София” в реформата е да се въведе тестово „жълта” зона през уикенда в гр. Банкя и около езерото Панчарево. Като максималният брой часове, които могат да бъдат заплатени за паркиране в рамките на ден е 8 часа от 10:00 до 18:00 ч., а цената е 1 лев на час. Както и шофьорите на електромобили да заплащат за паркиране, но на половин цена, вместо напълно безплатно, както е в момента.

„Спаси София“ с предложения за реорганизация на престоя и паркирането

Ресорните комисии в Столичния общински съвет през юли отказаха да разгледат предложението на „Спаси София” и те го оттеглиха. Тогава председателят на комисията по транспорт Иван Таков коментира, че въвеждането на "червена зона" ще облагодетелства хората, които живеят в идеалния център на София, а работещите в този периметър ще бъдат тежко наказани.

„И всичко това, при положение че и живеещите, и работещите в центъра имат еднакъв принос за поддръжка на инфраструктурата - всички те плащат пътен данък. Това е крайно несправедливо и противопоставя едни граждани с права срещу други граждани с права”, заяви Таков.

Докладът е внесен отново в края на август в Столичния общински съвет от „Спаси София”, които очакват той да бъде разгледан до края на септември. А Столичната община отправи покана към гражданите и бизнеса да споделят какво мислят за организацията на паркирането в София. Те могат да изразят мнението си за придвижването в града, причините за използване на автомобил, основните проблеми с паркирането, необходимите промени в платените зони, мерки като разширяване на зоните, промяна на цените и времетраенето на паркирането.

Председателят на групата на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет - Антон Хекимян, написа във Фейсбук, че „всяка промяна в условията за паркиране в София трябва да бъде съобразена с мнението и реакцията на гражданите.“ Според него не трябва да се действа радикално, с цел да се „накажат“ едни или други, а подходът трябва да е разумен и балансиран. Според неговата публикация от ГЕРБ-СДС ще излязат със свое предложение за реформи в паркирането.

От „Синя София” и ДБ пък излязоха с предложение да се създаде работна група, която да подготви устойчиво решение за решаване на проблема с паркирането, като се идентифицират общински имоти, които са подходящи за изграждането на многоетажни подземни и надземни паркинги.

Двете групи отбелязаха, че обосноваването на увеличението с необходимост от генериране на нови 70 милиона лева годишни приходи за ЦГМ не е нищо повече от продължаване и задълбочаване на социалистическата практика да се събират все повече пари от гражданите за некачествена услуга и с реален потенциал тези пари да се разходват неефективно и да захранват корупционни схеми.

Идеята за „червена зона” обаче не е от сега. Тя присъстваше в Плана за устойчива градска мобилност още през 2019 г., но тогавашният кмет на столицата Йорданка Фандъкова уточни, че това е дългосрочна стратегия и няма да се въвежда с приемането на плана. В него беше записано, че предложението включва обособяване на „червена” зона за паркиране с максимален престой от 1 час и цена към настоящия момент – 3 лв. на час.

Как други европейски столици решават проблема с паркирането?

От няколко години Варшава, която е сходна на София по площ и население, започна да прави постъпки в подобряването на паркирането. На множество места в полската столица има поставени паркомати, които предлагат безкасови плащания, проследяват данни в реално време и имат интуитивен потребителски интерфейс, който улеснява паркирането за жителите. Шофьорите могат да проследяват през мобилно приложение за свободни места и да се насочват там, където има ниска заетост.

И във Варшава, и в Будапеща е разработена комбинацията „паркирай и пътувай”. За тази цел обаче са нужни обособени места за паркиране като многоетажни или буферни паркинги в периферията на града, където шофьорите оставят колите си и след това се придвижват с градски транспорт към центъра. За да се справи с по-натоварените зони за паркиране унгарската столица от 2026 г. въвежда платено паркиране през събота и неделя в центъра и увеличение на цените в двете най-заети зони.

В Брюксел пък работи система, в която можеш да резервираш и заплатиш паркомястото си онлайн. В нея са вкарани всички варианти за паркиране, намира евтини или безплатни места и предлага скрити пространства без трафик до тях.

Проблемът с паркирането в София остава един от най-болезнените въпроси за жителите на столицата. Въпреки милионите приходи, които всяка година генерира системата на платените зони, липсата на прозрачност в разпределението на средствата и бавният темп на изграждане на нови паркинги поставят под съмнение ефективността на модела. Европейските практики показват, че решения има – от модерни дигитални системи до буферни паркинги и интеграция с градския транспорт.

В София обаче реформи в тази насока не са правени от години, а жителите продължават да плащат абонаменти за паркиране, без да намират места до дома си. А политическите обещания за нови паркинги и реформи в зоните за платено паркиране все още са в процес на реализиране.

За да се постигне реална промяна, е необходимо дългосрочно планиране, инвестиции в етажни и буферни паркинги, развитие на градския транспорт и ясна отчетност за харченето на приходите. По този начин системата за паркирането няма бъде символ на хаос, а модерно и работещо решение за жителите и гостите на столицата ни.