България е на второ място в ЕС по излишък на личните парични трансфери като дял от БВП

Паричните преводи, изпращани от домакинства – живеещи в ЕС (резиденти) към домакинства извън Общността (т.нар. лични трансфери), възлизат на 52,1 млрд. евро, което представлява ръст от 6 на сто спрямо 2023 г. (49,2 млрд. евро). В същото време входящите лични трансфери към домакинствата в ЕС достигат 14,8 млрд. евро – увеличение със 7 на сто на годишна база (13,8 млрд. евро през 2023 г.), показват данни на Евростат, публикувани днес и цитирани от БТА.

За последните пет години се отчита съществено нарастване на изходящите лични трансфери от ЕС – с 51 на сто, докато входящите са се увеличили по-умерено – с 26 на сто. В резултат отрицателното салдо на ЕС спрямо страните извън Съюза се разширява и през 2024 г. достига 37,3 млрд. евро.

По отношение на въздействието върху националните икономики, през 2024 г. девет държави членки отчитат положително салдо по личните трансфери, тъй като получените средства от останалия свят надвишават изпратените. Сред тях се откроява България, която заедно с Хърватия и Португалия е сред трите страни с излишък над 1 на сто от брутния вътрешен продукт. За България този показател възлиза на 1,3 на сто от БВП, което подчертава значението на личните трансфери за икономиката на страната. По данни на евростат, нето домакинствата в България от входяши лични трансфери са получили 1,39 млрд евро. (2,72 млрд. лева)

Най-голям излишък (разлика между получени и изпратени средства - бел. ред.) като дял от БВП е отчетен в Хърватия – 2,6 на сто, следвана от България (1,3 на сто) и Португалия (1,2 на сто).

В противоположния край на класацията са държави с най-големи дефицити по личните трансфери като дял от БВП – Малта (-2,8 на сто), Кипър (-0,9 на сто), Белгия (-0,6 на сто), както и Гърция, Испания и Франция (по -0,5 на сто).