Любомир Дацов: Еврозоната не прави автоматично държавите по-богати

Удължителният бюджет, с който България навлиза в новата година и в процеса по присъединяване към еврозоната, не е проблем сам по себе си, а резултат от политически решения и дефицит на управленска визия.

Това заяви Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, в ефира на БТВ.

По думите му законът изрично предвижда възможността за удължителен бюджет и България има сериозен опит с подобни ситуации. "При равни други условия е по-добре да има редовен бюджет, но когато се внасят два проекта, които професионално трудно могат да бъдат определени като нормални бюджети, удължителният вариант се оказва по-малкото зло", коментира Дацов.

Той обаче разкритикува начина, по който този удължителен бюджет е бил "модифициран по български", включително чрез увеличения на доходите в обществения сектор. Според него използваната инфлация не отговаря на икономическите принципи, тъй като е отчетена инфлацията в края на годината, а не средногодишната, както изисква добрата практика. "В тази сфера бяха нарушени всички основни икономически правила", подчерта Дацов.

Като особено проблемно той определи и отпускането на средства за общините чрез Българската банка за развитие (ББР), която по думите му е действала не като кредитна институция, а като разплащател от името на държавния бюджет. "Това няма никаква практическа логика и не носи полза от гледна точка на дефицита", заяви той, като уточни, че става дума за между 800 и 900 млн. лева.

Според Дацов големият проблем не е само в бюджета, а в цялостното политическо поведение и в липсата на интерес от страна на обществото. "Хората не се интересуват нито от изборите, нито от програмите на партиите, нито от бюджета. Това води до решения, които са икономически необясними, например дефицит в година с над 3% икономически растеж и прегряване на пазара на труда", каза той.

Бившият зам.-министър предупреди, че продължаващите бюджетни дефицити и политическата нестабилност могат да се превърнат в реален икономически риск. Той направи паралел с кризата от 1996-1997 г., като подчерта, че макар ситуацията днес да не е директно съпоставима заради членството на България в ЕС и еврозоната, се забелязват сходни тенденции в управленското поведение. "Историята показва, че дори държави с нисък дълг могат да изпаднат в неплатежоспособност, ако бъде загубено доверието", предупреди Дацов.

По думите му публичният дълг често се използва като политическа илюзия. "Дългът е отложено потребление. Той позволява на политиците да замаскират грешките си и да прехвърлят цената върху следващите поколения", заяви той.

По темата за еврозоната Дацов подчерта, че тя не прави автоматично държавите по-богати. "Еврозоната дава възможности, но всичко зависи от нас от знанията, волята и смелостта да правим реформи. Ако управлението е лошо, можем да проспим и положителните ефекти", каза той.

В заключение икономистът призова за по-висока финансова култура в обществото и за въвеждане на системно финансово образование в училищата. "Всеки трябва да знае какво е кредит, лихва, бюджет и данъци. Невежеството винаги работи в полза на тези, които искат да се възползват от хората", подчерта Любомир Дацов.