Стефан Димитров пред ФАКТИ: Особено тежки случаи на жестокост над животни се наказват с до 12 г. затвор

В разгара на общественото недоволство срещу насилието над животни и на фона на засилващия се политически дебат по темата, въпросът за реалните решения става все по-неотложен. След серия от шокиращи случаи и масови протести в страната, темата за защитата на животните вече е в центъра на общественото внимание и намира място дори в предизборните програми на партиите. Ще има ли България специализирана институция, която да отговаря за този проблем, и достатъчни ли са последните законодателни промени? Какво липсва в работата на държавата и какви конкретни мерки са необходими? Пред ФАКТИ говори Стефан Димитров от организацията „Невидими животни“.

- Г-н Димитров, ще доживеем ли момент, в който ще имаме Национална агенция за закрила на животните? В предизборна кампания сме, всички политици обещават, а после какво става…
- Аз съм убеден, че ще го доживеем, и то в съвсем обозримото бъдеще, защото настоящата ситуация е нетърпима. Българите ставаме свидетели на случай след случай брутални изтезания и жестокост над животни. На хората им се изчерпа търпението и това се вижда по огромните протести, които вече следват всеки един такъв случай, стигнал до медиите. А много повече са случаите на жестокост и насилие, които ежедневно ни обкръжават без да стигат до национален ефир.
Всички тези случаи доказват няколко неща - веднъж, неспособността на държавата да упражнява ефективен контрол и превенция срещу насилието над животни, и второ, необходимостта от създаването на специализиран орган, който да пресече цикъла от жестокост. Необходима е Национална агенция за закрила на животните. Тази необходимост е осъзната сред политиците. Дори е залегнала в предизборните програми на част от формациите, които можем да очакваме в следващото Народно събрание.
Нещо повече, вече над 200 кандидата за народни представители са заявили подкрепата си както за създаването на Национална агенция за закрила на животните, така и за редица други ключови законови промени за адекватно отношение към животните в България. Тези над 200 кандидата са от целия политически спектър и от всички формации, на които социолозите дават шанс да влязат в 52-то Народно събрание. От всички освен една формация, засега.
От анкетата към кандидатите за народни представители става ясно, че консенсус за нуждата от Национална агенция за закрила на животните е на много високо политическо ниво. Половината от тези над 200 кандидати са знакови лица и водачи на листи или на второ или трето място в листите в най-големите партии и коалиции. Разбира се, ще търсим тези ангажименти от бъдещите народни представители след изборите и ще следим техните изказвания и гласувания, като за всяко разминаване с обещаното ще се погрижим българските граждани да разберат.

- Защо според вас съществуващите институции не са достатъчни за ефективна защита на животните в България?
- В момента контролният орган по законодателството за хуманно отношение към животните формално е Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). На практика обаче БАБХ не разполага с нужните ресурси, кадри и експертиза, за да бъде ефективен контролен орган по защита на животните, но това и не зависи от нея. БАБХ на практика е с вързани ръце. Тя е под шапката на Министерството на земеделието и храните и основният ѝ приоритет е безопасността на храните и контрола върху заболяванията по животните, което е съвсем естествено. Контролът за всичко, свързано с хуманно отношение към животните, е в Дирекция „Здравеопазване, идентификация и хуманно отношение към животните“ и последният да затвори вратата.
Тази отговорност е пришита на БАБХ и никога няма да ѝ бъде приоритет, защото другите ѝ отговорности очевидно винаги ще взимат превес в БАБХ. Самите служители в БАБХ от тази Дирекция, с които съм говорил, подкрепят създаването на нова Агенция, която да поеме тези функции от тях. Те не искат тази отговорност сега, не я искаха и преди 15 години, когато БАБХ още се казваше Национална ветеринарномедицинска служба и им беше вменена.
Поради тези причини е нужна нова специализирана агенция.

- Какви конкретни правомощия трябва да има една бъдеща Агенция за защита на животните?
- На първо място тя трябва структурно да се намира извън Министерството на земеделието и храните. Било то под Министерски съвет, или под МВР, или под МОСВ. На второ място тя трябва да разполага с реален капацитет и да изпълнява ролята на координационно, контролно и превантивно звено. Това означава:
-- координация между полицията, прокуратурата, съдебната система, местната власт и гражданското общество;
-- активна работа по превенция чрез образователни и информационни кампании, сътрудничество с училища и социални служби;
-- обучения за полицаи, прокурори и др. по световните най-добри практики за работа по случаи за жестокост към животни;
-- контрол по прилагането на законодателството за закрила на животните и налагане на административни санкции.

Съществуването на такава специализирана агенция съответно би дало възможност, освен контролни функции, тя да разгърне цялостна стратегия срещу насилието над животни.

- Как оценявате последните промени в законодателството, свързани с насилието над животни – достатъчни ли са те?
- Що се касае до промените в Наказателния кодекс, достатъчни са. През юли 2025 г. Народното събрание практически единодушно прие тези промени в Наказателния кодекс, с които вече при особено тежки случаи за жестокост над животни се наказват с до 12 години затвор. Това са сред най-високите наказания в цяла Европа. Наказателният кодекс не трябва повече да се пипа в това отношение.
Оттам насетне обаче само с промени в Наказателния кодекс проблемът не може да бъде решен. Трябва да има неизбежност на наказанието, за да имат превантивно действие тези високи наказания, които приеха. И там е проблемът.
Когато става дума за престъпления срещу животни, органът е полицията. На хартия има „зоополиция“, която обаче се крепи на една заповед на министъра, въз основа на която около 400 редови полицаи в страната, отгоре на всички други техни задължения, трябва да разследват и престъпления срещу животни.

Съответно това отново е допълнителна отговорност, която остава на заден план и се пренебрегва от системата.

Дори полицай да има голямо желание да работи по престъпления срещу животни, началникът решава да насочи полицая по други случаи и дотам. Решението е зоополицаите да бъдат полицаи, които само и единствено с такъв тип престъпления се занимават. Това е нужното, за да има ефективно преследване и наказване на извършителите, когато става дума за най-тежката форма на жестокост към животни: престъплението по Наказателния кодекс – причиняване на смърт, тежко или трайно увреждане с жестокост. Това е допълващото към Националната агенция за закрила на животните, която покрива всички други, „по-леки“ случаи на жестокост, за които наказанието е административно – например глоба, отнемане на животно в полза на държавата и др.
Отделно не трябва да се пренебрегва като може би най-ефективното средство за превенция на насилието и намаляване на популацията на безстопанствени животни. Това минава през задължително проследяване на животните, което означава и строга регулация на търговията с животни, и строга регулация на развъдната дейност. Вместо това в момента имаме разпокъсани системи за регистрация и слаб контрол, с което масово се търгуват животни без да се знае кой на кого кое животно продава и масово се изхвърлят животни, без да може да се намери собственикът и съответно без за него да има последици от това. Без това да се реши, ще продължи да има безкраен приток на животни към улицата и оттам към приютите, които и в момента хронично изнемогват и се късат по шевовете.

- В края на миналата година участвахте в няколко парламентарни комисии, които разглеждат проблема. С какви основни трудности се сблъсквате при опитите за прокарване на законодателни промени?
- Политическата нестабилност. Тя прави дневния ред на законодателната власт изключително непредсказуем и променлив, с което макар да имаше разбиране и намерения за законови промени за животните, времето в 51. Народно събрание не стигна те да се осъществят, освен приетите промени в Наказателния кодекс.
Така, например, Комисията за прякото участие на гражданите успя да разгледа петицията ни с над 110 хиляди подписа за край на клетките за телета. Имаше изказвания от редица народни представители от различните парламентарни групи и абсолютно всички изразиха своята подкрепа. Комисията даже излезе с писмо до правителството, където също изразява подкрепа на исканията на петицията. Впоследствие обаче времето не стигна за законодателни промени преди Народното събрание да излезе в отпуск.
Убеден съм обаче, че следващото Народно събрание в още по-голяма степен ще подкрепя нужните законодателни промени за адекватно отношение към животните в България. Това показва нашата анкета към кандидатите за народни представители, а всеки избирател може да се запознае с позициите на кандидатите в своя МИР на нашия сайт.

- Наблюдавате ли промяна в нагласите на хората, когато говорим за насилие над животните?
- Смятам, че всички виждаме тази промяна. В крайна сметка през 2025 г. едни от най-големите протести бяха именно срещу жестокостта към животни. Десетки хиляди българи протестираха срещу жестокостта. Седмици наред, в десетки населени места в цяла България. Исканията бяха за цялостна реформа за край на жестокостта към животните у нас. Ние - от „Невидими животни“, бяхме сред организаторите на тези масови протести.
От миналата година насам вече няма съмнение у никого, че защитата на животните отдавна не е периферна тема в българското общество. Защото макар и българите винаги да сме обичали животните и винаги да е имало висока обществена подкрепа за закони, които защитават животните от жестокост, от последните години ясно се вижда огромна нетърпимост към всякакви прояви на жестокост и разбиране сред хората, че решенията на жестокостта към животни минават през държавата и съответно са политически. А с това отговорните хора ясно се очертават - политическата класа.