ПП внесе 11 законопроекта в първия ден на 52-ото НС

В първия ден на 52-ото Народно събрание "Продължаваме промяната" внесе 11 законопроекта, съобщиха от пресцентъра на формацията.

Оттам уточняват, че законопроектите са в изпълнение на предизборните ангажименти на партията и са насочени към по-добро здравеопазване, спиране на корупцията и разхищенията на държавен ресурс и в помощ на младите семейства:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения предвижда въвеждане на задължителни минимални възнаграждения за медицинския персонал, като за лекари, дентални лекари и магистър-фармацевти без специалност те се определят на не по-малко от 150% от средната брутна работна заплата за страната, а за медицински сестри, акушерки и други специалисти - не по-малко от 125%. Въвежда се и минимално допълнително заплащане за нощен труд, както и механизъм за ежегодна актуализация на възнагражденията. Ограничава се разликата между най-ниските и най-високите заплати в лечебните заведения до съотношение 10:1. Предвижда се печалба да не може да се разпределя, ако не са осигурени минималните нива на заплащане и увеличение на възнагражденията с поне 10%. Въвежда се изискване лечебните заведения, които не спазват тези правила, да насочват минимум 60% от приходите си към заплати. Засилват се контролът и санкциите, включително глоби и възможност за прекратяване на договори с НЗОК при системни нарушения. Поставят се ограничения върху възнагражденията и допълнителните дейности на ръководствата с цел предотвратяване на конфликти на интереси. Основният мотив за промените е преодоляване на недостига на медицински кадри и ограничаване на тяхната емиграция чрез по-добри условия на труд и заплащане.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване предвижда въвеждане на задължително електронно уведомяване на здравноосигурените лица за всяка извършена спрямо тях медицинска или дентална дейност, както и за стойността, която НЗОК заплаща за нея. Уведомленията ще се изпращат по различни електронни канали като SMS, електронна поща или чрез системата за електронно здравеопазване, като се предвижда и възможност за отказ от страна на пациента. Въвежда се механизъм за събиране и поддържане на актуални контактни данни на осигурените лица чрез различни държавни регистри и системи. Целта е да се засили контролът върху разходването на публични средства и да се ограничат злоупотребите чрез отчитане на неизвършени дейности.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана предвижда ограничаване на кръга лица, които могат да получават охрана от НСО, като се премахват досегашни основания за автоматично предоставяне на такава на народни представители и други лица - включително Борисов и Пеевски в момента. Въвежда се нов принцип, според който охрана може да се осигурява само при наличие на конкретна и доказана застрашеност. Предвижда се тази охрана да се предоставя по предложение на специализираната комисия и след решение на Народното събрание, взето на закрито заседание. Създава се по-строг и контролиран механизъм, който обвързва предоставянето на охрана с преценка за въздействие върху националната сигурност и функционирането на държавната власт. Целта е да се ограничи възможността охраната от НСО да се използва като привилегия и да се насочи ресурсът към реално застрашени лица. Предвижда се преразглеждане на вече предоставената охрана по новите правила в кратък срок. Основният мотив за промените е по-ефективно и целесъобразно използване на публичния ресурс и възстановяване на доверието в начина, по който се определят охраняваните лица. Очакваният резултат е по-ясен, ограничен и легитимен режим за предоставяне на охрана, съобразен с реалните рискове и обществения интерес.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност предвижда увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС от 51 130 евро на 85 000 евро. Основната цел е да се намали административната и финансовата тежест върху микро- и малките предприятия, както и да се стимулира предприемачеството и подобри бизнес средата. Чрез повишаването на прага хиляди малки фирми, самонаети лица и свободни професии ще бъдат освободени от задължения като подаване на месечни декларации и водене на сложна счетоводна отчетност по ДДС. Очаква се мярката да доведе до повече инвестиции, създаване на работни места и повишаване на конкурентоспособността на малкия бизнес. Въпреки възможното краткосрочно намаление на приходите от ДДС, се предвижда този ефект да бъде компенсиран от по-висока икономическа активност. Сред потенциалните рискове е възможност за изкуствено раздробяване на бизнеси с цел избягване на регистрация, но като цяло се очаква положителен ефект чрез намаляване на административната тежест и по-ефективна работа на приходната администрация.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки има за цел да въведе задължително прилагане на процедурите по обществени поръчки при закупуване на лекарствени продукти и медицински изделия от лечебни заведения, финансирани с публични средства. Основната промяна е, че частните болници също ще попаднат в обхвата на закона, когато над 50% от приходите им са от държавния бюджет, общини или НЗОК. С проекта се премахва значението на формата на собственост и се поставя акцент върху източника на финансиране. Лечебните заведения се приравняват към "публичноправни организации" в тези случаи, което ги задължава да провеждат обществени поръчки. Законопроектът е мотивиран от установени значителни разлики в цените на лекарствата, като в някои случаи частни болници закупуват продукти на многократно по-високи цени, което води до неефективно изразходване на средства от НЗОК. Очакваният ефект е повишаване на прозрачността, засилване на конкуренцията и намаляване на публичните разходи с десетки милиони годишно. Въвеждат се и преходни срокове - до три месеца за привеждане в съответствие и до шест месеца за стартиране на процедури по обществени поръчки. Наред с положителните ефекти законопроектът води и до увеличаване на административната тежест за засегнатите лечебни заведения.
6. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт въвежда две ключови групи изменения. Първо, създава се т.нар. "обществена квота" при избора на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), като част от парламентарната квота се номинира от професионални и академични организации (адвокатурата, Съюза на юристите, Софийския университет и БАН). Целта е да се засили общественият характер на избора и да се ограничи политическото влияние. Второ, въвежда се ограничение върху правомощията на ВСС с изтекъл мандат - такива членове няма да могат да участват в ключови кадрови решения (назначения, повишения, преназначения). Допълнително се предвижда прекратяване на всички неприключили кадрови производства при влизане на закона в сила, което има характер на "мораториум". Основният мотив е, че настоящият състав на ВСС функционира извън конституционно установения си мандат (почти втори мандат), което поставя под съмнение легитимността на решенията му. Посочват се и конкретни спорни кадрови решения и институционални скандали като аргумент за необходимостта от ограничаване на дейността на "отиващия си" ВСС. Законопроектът цели да предотврати политически или прибързани назначения преди избора на нов състав на ВСС. Подчертава се и съответствието с Конституцията, включително практиката на Конституционния съд относно ограниченията за временно изпълняващи длъжности. Не се предвиждат допълнителни бюджетни разходи или административна тежест, като дори се очаква намаляване на активността и разходите на ВСС. Като цяло измененията са насочени към спиране на отрицателната селекция и възстановяване на легитимността, прозрачността и общественото доверие в съдебната власт.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване предвижда увеличаване на обезщетението при неизползване на отпуск за бременност и раждане, както и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като размерът се повишава от 50% на 100%. Промяната цели да насърчи майките да се върнат по-рано на работа, без да губят част от полагащото им се обезщетение. Създават се икономически стимули за по-бързо възстановяване на работната сила и по-активно участие на майките на пазара на труда. Мярката осигурява по-добра социална защита и по-справедливо компенсиране на майките, които избират да не използват пълния си отпуск. Очаква се положителен ефект върху икономиката чрез увеличаване на приходите от осигурителни вноски и данъци. Законопроектът цели да постигне баланс между социалната подкрепа за семействата и нуждите на пазара на труда. Предвижда се също облекчение за работодателите, които няма да се налага да осигуряват дългосрочни заместници. Основният мотив е създаване на стимули за заетост без допълнителна тежест върху бюджета. Очакваният резултат е едновременно повишаване на доходите на майките, по-висока заетост и допълнителни приходи за държавата.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване предвижда промяна в режима на плащане на здравните осигуровки за лицата в отпуск по майчинство, като задължението се прехвърля от работодателите към държавата. Премахва се изискването работодателите да заплащат здравни вноски за служители в отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като тези лица изрично се включват в групите, за които осигуровките се поемат от държавния бюджет. Промяната цели да облекчи бизнеса, особено микро-, малките и средните предприятия, които понасят значителна финансова тежест за служители, които временно не работят. Основен мотив е и преодоляване на дискриминацията спрямо младите жени на пазара на труда, породена от допълнителните разходи за работодателите. Очаква се мярката да насърчи наемането на жени във фертилна възраст и да подобри равния им достъп до заетост. Предвижда се освобождаване на ресурс за бизнеса, който може да бъде насочен към заплати, инвестиции и нови работни места.
9. Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца предвижда разширяване на обхвата на учениците, които имат право на еднократна помощ за началото на учебната година. Вместо досегашните трети и четвърти клас, правото се разпростира и върху пети, шести и седми клас. С това на практика всички ученици от първи до осми клас ще имат достъп до тази финансова подкрепа. Размерът на помощта остава определян ежегодно с държавния бюджет (за 2025 г. - 300 лв.). Основният мотив е подпомагане на младите семейства чрез по-широк достъп до финансова подкрепа за образователни разходи. Законопроектът цели и премахване на неравнопоставеността между учениците, тъй като досега децата в пети, шести и седми клас бяха изключени от обхвата на помощта. Допълнителен мотив е осигуряване на равен достъп до образование, независимо от класа, в който се обучава детето. Законопроектът отговаря и на нарастващите разходи за живот - увеличени цени на ток, вода, отопление и основни стоки, които затрудняват домакинствата.
10. Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата задължава общините да осигурят безплатни краткосрочни места за престой и паркиране в близост до детски ясли, градини и училища за родители, които водят и вземат деца. Мотивите са свързани с решаването на сериозен проблем с липсата на достатъчно места за паркиране около учебните заведения, което води до задръствания, неправилно паркиране и допълнително замърсяване. Посочва се и финансовото натоварване върху родителите, които често плащат значителни суми за паркиране при ежедневен достъп до училища и детски заведения. Целта е да се улесни безопасното и бързо водене и вземане на деца, като се въведе регламентирана, безплатна и контролирана зона за кратък престой. Законът дава свобода на общините да определят броя на местата и часовите интервали според местните условия. Очаква се мярката да намали трафика, нарушенията при паркиране и разходите за родителите.
11. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда променя режима на бащинския отпуск при раждане на дете, като запазва правото на 15 дни, но въвежда значително по-голяма гъвкавост при ползването му. Отпускът вече може да се използва от деня на раждането, а не само след изписване от болницата, и да се ползва наведнъж или на части до навършване на 1 година на детето. Основните мотиви са по-добра подкрепа за младите семейства и адаптиране към съвременните семейни нужди, при които бащата често участва активно още от раждането и в първата година. Целта е да се улесни грижата за новороденото, да се подпомогне майката и да се даде възможност за по-гъвкаво съчетаване на семейни и трудови ангажименти. Обезщетението се запазва при същите условия, независимо дали отпускът се ползва наведнъж или на части.