България е отворена за японския бизнес. Искаме ускорено индустриално сътрудничество с Япония. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев по време на среща с представители на японска бизнес делегация, която е на официална визита в България. Делегацията е ръководена от г-н Фукуширо Нукага, японски държавник, бивш министър на финансите и бивш председател на Камарата на представителите на Япония.
В рамките на срещата бяха обсъдени възможностите за задълбочаване на двустранното икономическо и индустриално сътрудничество, както и конкретни възможности за партньорства между български и японски компании в сферата на хранително-вкусовата промишленост и авиацията, включително производството на дронове.
Вицепремиерът изтъкна, че България има редица конкурентни предимства за привличане на японски инвестиции – стратегическо географско положение, добре образовани и квалифицирани кадри и достъп до европейския пазар. „България се утвърждава като своеобразна порта за японския бизнес към Европа“, подчерта той.
Пулев акцентира върху трите основни направления в управленската програма, които създават възможности за по-активно икономическо партньорство с Япония – привличане на инвестиции и индустриализация, дигитализация и внедряване на изкуствения интелект и високите технологии, както и модернизация на инфраструктурата.
„Залагаме инвестициите като национален приоритет – стимулиране на високотехнологичното производство и диверсификация на бъдещите инвестиционни потоци. Искаме да разширим партньорствата си отвъд традиционните пазари на България“, подчерта той. Сред приоритетните области за сътрудничество той посочи енергетиката, високите технологии, изкуствения интелект, транспортната свързаност и индустриализацията.
„Отворени сме да се поучим от опита на Япония като един от международните технологични лидери. Искаме японските компании да участват със своята експертиза и ноу-хау в процесите на икономическа трансформация в България“, каза Пулев.
По думите му дигитализацията и внедряването на изкуствения интелект ще бъдат ключови за модернизацията както на държавната администрация, така и на икономиката. „Опитът и технологичните решения на Япония могат да бъдат изключително ценен партньор в този процес“, посочи вицепремиерът.
Като трето стратегическо направление Пулев открои модернизацията на инфраструктурата. „Залагаме изцяло нова законодателна рамка за публично-частните партньорства. Чрез нея ще мобилизираме частен капитал, за да модернизираме инфраструктурата в страната – енергетика, транспортна свързаност и индустриални зони. Искаме да сме по-амбициозни и да поканим японските компании да участват във всички процеси, свързани с тази икономическа трансформация“, заяви той.
В рамките на разговорите японските представители представиха конкретен интерес към партньорства с български компании в хранително-вкусовата промишленост, авиацията, производството на дронове и логистиката.
Стана ясно, че български машини вече са в основата на технологични решения, използвани от японска компания, която предлага ноу-хау и решения за ферми на индийския пазар. Това е конкретен пример за потенциала на българското производство и за възможностите за изграждане на нови вериги на добавена стойност между България и Япония.
Беше изтъкнато, че представители на японски компании в областта на спедицията и логистиката стартират партньорство с български компании за съвместна развойна дейност и разработване на дронове, отговарящи на японските технически изисквания и спецификации.
Сред обсъжданите възможности е произведените дронове да получат достъп до японския авиационен сектор чрез съответните разрешителни. „Искаме да превърнем добрите отношения между България и Япония в конкретни икономически проекти, инвестиции, производство и съвместни технологии. Нашата цел е приятелството между двата народа да има все по-силен икономически и индустриален измерител“, каза Пулев.
В състава на японската делегация е и Калоян Махлянов – Котоошу, който има значителен принос за развитието на двустранните отношения между България и Япония. В срещата участваха и посланикът на Република България в Япония Мариета Арабаджиева и посланикът на Япония у нас Н. Пр. Чикахиса Суми.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Специално
18:03 18.08.2026
2 Почва се
нали наскоро обявиха, че щели да правят Космически център
най-големия в Европа за военни разработки?
18:04 18.08.2026
3 НА ТАГАРЕВ ФИРМАТА
Коментиран от #5
18:08 18.08.2026
4 пешо
18:10 18.08.2026
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Нация техническа ПБ
18:16 18.08.2026
7 Kaлпазанин
18:17 18.08.2026
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Радев
18:22 18.08.2026
10 чешката лудница
18:22 18.08.2026
11 Мхм
18:23 18.08.2026
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 с японци
От Китай или от Тайван?
Коментиран от #14
18:25 18.08.2026
14 Копейка
До коментар #13 от "с японци":
От Рашън.18:26 18.08.2026
15 Феникс
18:27 18.08.2026
16 Истината
Пък и да бомбят нас тези, срещу които са дроновете. Що тях!!??
18:28 18.08.2026
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 1234567890
18:30 18.08.2026
19 Да Да Така е и Така ще бъде.
Трябва да погледнем и към преките си конкуренти в региона. Турция и Гърция от години предприемат конкретни мерки за привличане и облекчаване на големи инвестиции – чрез стимули, индустриални зони, инфраструктура, достъп до финансиране и различни форми на държавна подкрепа. Японският инвеститор няма да сравнява България само със Западна Европа. Той ще сравнява условията у нас с тези в Турция, Гърция, Румъния, Полша, Унгария и други държави, които също активно се борят за високотехнологични производства.
Има и още един важен въпрос – цената на капитала. България вече е част от еврозоната и големите индустриални проекти ще се планират и финансират в евро. Ако например българска и японска компания решат съвместно да построят завод за дронове, електроника, авиационни компоненти или друго високотехнологично производство и за проекта е необходим значителен банков кредит, цената и достъпът до това финансиране могат да се окажат решаващи.
Не е достатъчно държавата да каже: „Елате и инвестирайте“. Трябва да се зададе по-трудният въпрос: при каква лихва ще бъде построен заводът, какви гаранционни инструменти ще получи инвеститорът, колко бързо ще бъдат издадени разрешителните,
18:34 18.08.2026
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 Утре
18:38 18.08.2026
22 Леле - леле ! 🤔
18:39 18.08.2026
23 ДА ДА ТАКА Е И ТАКА ЩЕ Е
Ако финансовите и икономическите условия поставят един проект в България в по-неизгодна позиция от аналогичен проект в съседна държава, добрите политически отношения и намерения сами по себе си няма да бъдат достатъчни.
Затова поканата към Япония трябва да бъде подкрепена с конкретен инвестиционен пакет: ускорени административни процедури, подготвени индустриални терени, надеждна електроенергийна и транспортна инфраструктура, предвидими данъчни условия, държавни и европейски гаранционни механизми, достъп до конкурентно проектно финансиране и реални стимули за научно-развойна дейност и високотехнологично производство.
Особено перспективна е идеята за съвместно българо-японско производство на дронове. Но България не трябва да бъде просто място за евтин производствен капацитет. Целта трябва да бъде тук да останат инженерната разработка, софтуерът, електрониката, изпитванията, сертификацията и част от интелектуалната собственост. Именно това създава високоплатени работни места и дългосрочна добавена стойност за българската икономика.
Япония разполага с технологии, капитал, индустриална култура и достъп до огромни международни пазари. България има инженери, производствен опит, стратегическо географско положение и достъп до единния европейски пазар. Това е добра основа за партньорство.
Но инвестициите не следват поканите
18:39 18.08.2026