България без вето, но с „червени линии“ за новите санкции на ЕС срещу Русия ОБОБЩЕНИЕ

Министерският съвет официално прие позицията на Република България по 21-вия санкционен пакет на Европейския съюз спрямо Русия и Беларус. Страната ни няма да налага пълно вето върху европейските ограничителни мерки, но внася сериозни „резерви“ по отношение на конкретни лица и икономически обекти. Позицията, защитавана от премиера Румен Радев и гласувана от кабинета, цели да предпази българската икономика от негативни странични ефекти. Официалното одобрение на новия пакет от страна на държавите членки в ЕС се очаква на 14 юли.

Изразените от София резерви се концентрират върху три основни направления:

• Руският патриарх Кирил: Правителството възразява срещу включването му в черния списък, тъй като мярката няма да има реален икономически ефект, но може да бъде използвана за антиевропейска пропаганда.
• Вагит Алекперов („Лукойл“): Кабинетът се обяви против санкционирането на най-големия акционер и бивш председател на петролния гигант. Според официалния анализ, подобна стъпка би застрашила стабилността и функционирането на структуроопределящите за България дружества от групата на „Лукойл“.
• Резервни части за софийското метро: София настоява за изключения, засягащи руския милиардер Искандар Махмудов (активен в жп сектора), които да гарантират сигурността на столичния транспорт. Опасенията са, че рестрикциите ще блокират поддръжката и доставките за подземната железница.

От Министерството на отбраната потвърдиха, че дипломатическата терминология на „резервите“ цели изваждането на тези специфични казуси от санкционния режим, без да се блокира цялостното приемане на пакета от ЕС.

Крачка към извънсъдебно споразумение и арбитражният иск на „Лукойл“

Паралелно с решението за санкциите, правителството обяви мащабен напредък по споровете си с руския петролен гигант. Кабинетът сключи временно споразумение с компанията „Литаско“ (собственик на активите на „Лукойл“ в България) за алтернативни доставки на суров петрол чрез швейцарски дружества.

Този ход се определя като първа и най-важна стъпка към извънсъдебно уреждане на многомилионния арбитражен иск, който компанията заведе срещу страната ни след прекратяването на дерогацията за руски петрол. Целта на София е да обезпечи работата на рафинерията в Бургас и да избегне тежки финансови компенсации при евентуална загуба на делото.

Политическите реакции в Народното събрание: От „двойна игра“ до защита на суверенитета

Решението на кабинета „Радев“ предизвика незабавни и полярни реакции сред политическите сили в парламента:

• ГЕРБ и евроатлантическото крило: Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов иронично „поздрави“ премиера за неговата „двойна игра“ с Русия. Според опозицията, опитите за спасяване на руския патриарх и петролни магнати подкопават авторитета на България като надежден партньор в ЕС и НАТО.
• Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ): Изразиха остро несъгласие с позицията на правителството. Те определиха действията като „проруски“ и обвиниха кабинета, че се превръща в проводник на чужди интереси в Европа, наподобявайки политиката на Унгария.
• Проруските и лявоцентристките сили: Подкрепиха решението, аргументирайки се, че налагането на санкции без оглед на вътрешните нужди означава „да се простреляме в крака“ по отношение на енергийната сигурност, градския транспорт и наличността на торове в земеделието.