Хампарцумян: Бюджетът е разточителен и не съдържа достатъчно мерки за излизане от процедурата по свръхдефицит

Бюджетът на държавата за 2026 г. вече премина първото си голямо препятствие, след като беше приет на първо четене в парламента. Според финансиста Левон Хампарцумян и Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, обаче остават сериозни въпроси дали той ще стабилизира финансите на страната или само ще отложи необходимите трудни решения.

Според Левон Хампарцумян бюджетът е „разточителен“ и не съдържа достатъчно мерки за излизане от процедурата по свръхдефицит.

„Мерките, които трябва да се вземат, за да може България да излезе от тази процедура по свръхдефицит, са различни. Сега те казват: това ще бъде в следващия бюджет, ние ще направим така, така. Това, което е важно да се знае, защото така или иначе тази година е свършила. Основните неща са направени“, заяви той в ефира на bTV.

По думите му основната задача е да се търси ефективност на публичните средства и консолидация на бюджета, което означава свиване на разходите в съответствие с очакваните приходи през следващите години.

„Трябва професионално да се подходи. Иначе, хвърляйки всичко назад върху някакви много некадърни, лоши хора, които са направили разходи, които са непосилни за България, е ОК да се говори, но в крайна сметка ние сме тук 5-6 милиона души с една много ограничена кохорта от професионалисти“, каза Хампарцумян.

Той подчерта, че е необходимо да се постави акцент върху компетентността, а не върху политическата лоялност.

„Ние трябва да говорим за компетентност срещу лоялност. И там компетентността да бъде примерно 90%, пък лоялността да бъде 10%“, посочи финансистът.

Европейският съюз е дал конкретни мерки, които България трябва да изпълни, а до 15 октомври правителството трябва да представи своите намерения.

„Европейските правила, самата процедура по прекомерен дефицит, и българското бюджетно законодателство предвиждат възможността да излезеш от рамки. Това не е някаква финална присъда, в която всичко приключва, но цялата логика на тези правила е, че ако излезеш от рамки, много бързо трябва да има корективни механизми“, заяви Ганев.

По думите му страната трябва да представи визия как в средносрочен план ще консолидира бюджета.

„Всички се надяваме това да стане през разходната част, защото там идва проблемът и да се върнем в нормални рамки“, каза той.

Според Ганев един от големите проблеми е стартовата позиция, тъй като прогнозите на Европейската комисия и тези на правителството се базират на различни очаквания за нивото на разходите и дефицита.

„Първият голям разговор с комисията е да обясним този бюджет. Не е само новото правителство, което сега се опитва да обясни бюджета на депутатите и на обществото. То трябва да обясни този бюджет и на комисията. Там политически разговор не върви по същия начин, там трябва експертен разговор“, посочи икономистът.

Той допълни, че реалните корекции трябва да бъдат видими в бюджета за 2027 г.

„Истинският наш бюджет ще бъде за 2027 г. След два-три месеца те трябва да покажат бюджета за 2027 г. И там вече няма оправдания. Там не може да има скелети в гардероба, не може да откриеш два пъти скелети в гардероба. Откриваш ги на първия ден“, каза Ганев.

По думите му мащабът на увеличението на разходите през последните години е сериозен.

„Две поредни години разходите скачат с 6 милиарда, със 7, с 8 милиарда. Такива са мащабите на ръста на разходната част“, заяви той.

Ганев предупреди, че основният въпрос е дали увеличеният дефицит от 5,7% ще бъде еднократен или ще се превърне в траен проблем.

„Тук е големият залог – дали изпускането на дефицита на 5,7 е еднократно, както ни се обещава към момента, и бърза консолидация, или както, за съжаление, сме виждали в други страни – веднъж като отидеш на 5-6 и стоиш няколко години на 5-6“, каза той.