Проучване: Доверието към учителя е много ниско, а реформите - без ясна посока

98% от учителите настояват за повече правомощия на педагогическите специалисти по отношение на дисциплината и за по-голяма отговорност на родителите. Това показват резултатите от национално проучване на Синдикат "Образование“.

Сред най-очакваните от учителите промени на първо място е поставено въвеждането на реална родителска отговорност, включително финансови и административни санкции при грубо нарушаване на училищните правила от страна на учениците.

На второ място участниците поставят необходимостта от намаляване на съдържанието, фактологията и обема на учебния материал. Следва възможността за изключване на ученик при множество и системни нарушения, като според посочената в проучването позиция отговорността за намирането на нова образователна институция трябва да бъде на родителите.

Сред водещите приоритети са още създаването на ефективни механизми за защита на учителите от професионално прегаряне, пълната забрана за използване на мобилни телефони в училище и въвеждането на оценка по дисциплина.

Резултатите показват и ниска оценка за общественото доверие към учителската професия. 87,5% от анкетираните смятат, че доверието към учителя е много ниско, а едва 4,7% го определят като отлично.

Над 90% посочват като грешка оценяването на педагогическите специалисти единствено въз основа на документи, докато 7,6% определят този подход като добър.

Същевременно 95,3% от респондентите заявяват, че учителите изпълняват несвойствени административни, социални, охранителни и здравни дейности. Над 95% не отчитат съществено намаляване на административната тежест, а едва 1,8% усещат реално намаляване на бумащината.

Проучването отчита критични нагласи и по отношение на финансирането на образованието. Според представените резултати 97% от анкетираните не одобряват намаляване на дела на средствата за образование от БВП от 4,5% към 4% през 2027 г. 63,6% заявяват и че не са готови да чакат до 2030 г. за поддържането на учителските възнаграждения на ниво 125% от средната брутна работна заплата.

Голяма част от участниците смятат още, че промените в образованието идват неочаквано и без достатъчно ясна стратегическа цел и планиране. Само 4,3% са на мнение, че системата изпълнява своята стратегическа мисия.

Масово неодобрение среща и изключването на учители и директори от комисиите при конкурсите за избор на директори на образователни институции – настоящия модел подкрепят 2,9% от анкетираните.

По въпроса за учебниците 63,1% не подкрепят ограничаването до един задължителен учебник по няколко или всички учебни предмети или предпочитат още по-свободен модел без задължителни учебници.

Връщането на VIII клас в основното образование се подкрепя от 61,4% от участниците, докато 24,3% са против.

По отношение на предмета "Добродетели и религии“ 51,3% смятат, че той ще изпълни целта си за утвърждаване на толерантност, смирение и човечност в българското училище, докато 35,2% изразяват съмнение.

Друг отчетен проблем е квалификацията на педагогическите специалисти. 75,1% смятат, че забраната за квалификации извън образователната институция, заложена в закона за държавния бюджет, ще навреди на квалификационния процес и задържането на младите учители.

Един от най-категоричните резултати е свързан с ролята на съвременното училище. 95,8% от анкетираните споделят тезата, че то губи историческата си мисия и постепенно се превръща във "фабрика за социални услуги“. Едва 3,6% смятат, че училището е съхранило своята мисия.

От Синдикат "Образование“ обобщават, че резултатите очертават необходимост от повече доверие и реални правомощия за учителите, работещи механизми за дисциплина, по-голяма родителска отговорност и защита на учителската професия.