Вълчев: Трябва да се намери баланс между традиционните методи и новите технологии в преподаването

Трябва да се намери добър баланс между традиционните методи и новите технологии, които позволяват много по-лесно да се адаптира преподаването към индивидуалния профил на всеки един ученик. Това ще е труден, бавен процес, но в образованието няма как да се случват неща от днес за утре. Въпросът е, че вече започваме да изговаряме проблемите на глас, а когато ги формулираме, ще намерим и решения. Това каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев във Варна, където гостува за участие в Международна научна конференция за икономика, бизнес и мениджмънт, която се провежда днес и утре в Икономическия университет.

Технологиите няма как да останат извън полезрението на българското училище, затова в съвсем скоро време ще предложим модели, по които всеки преподавател да може, без прекалено големи усилия, да интегрира както изкуствения интелект, така и различните електронни ресурси, с които да се обучават децата. Въпросът е да намерим баланса, защото виждате, че дори водещи страни, които бяха приети като модел в образованието, като Финландия, Швеция, Норвегия, които заложиха първоначално изцяло върху електронните ресурси, започват да преосмислят този подход, каза министърът и добави, че ще се променя и допълнителната квалификация на учителите.

По думите му в момента 18 процента от преподавателите в България са до 35-годишна възраст и това е следствие на повишения интерес към професията след въвеждането на политики за по-добро заплащане в сферата на образованието. Качествата и на студентите, които кандидатстват, са по-добри, добави той, като изрази мнение, че процесът ще продължи през следващите години, тъй като министерството подкрепя обучението в тези специалности.

Министър Вълчев смята, че ключът към задържането на интереса на студентите към образователния процес в университетите е съчетаването на нови технологии, дигитални ресурси и полагане на основите на фундаменталните познания. Фрагментираното знание е изключително достъпно в днешно време, но ако един студент не получи базовата подготовка, той ще бъде информиран, но не и знаещ и можещ, посочи той.

В средното образование трябва да станат реалност през 2029 г. новите учебни програми, в които да бъде олекотен претовареният с информация режим, съобщи още Вълчев. Те са основа, на която ще се направят новото съдържание и новите учебници. Трябва да бъде променен начинът на писане на учебници, който е твърде сложен за учениците, тъй като се свалят понятия от студентството в средното образование. Ще направим явни и експертните екипи, които готвят промените в новите програми, за да не може да протича този процес на тъмно, посочи той.

По думите му това са реформи, които коренно променят образованието и трябва да се направят обмислено и да са последвани от контрол, за да се види дали решенията сработват в практиката. Важно за него е държавата да върне семейството като съюзник на училището, защото иначе няма да бъдат постигнати резултати. Има много организации, които претендират, че представляват родителите, но според министъра не е ясно каква част от тях са такива, затова разговорът ще бъде насочен основно към родителските настоятелства. В следващата една година ще бъдат обиколени всички области в страната и ще се направят срещи с преподаватели, директори, представители на родителските настоятелства, за да се намерят добрите решения, обясни Вълчев.

Той смята, че възпитателните функции дълго време са били отречени в съвременното ни училище, а те са неизменна част от системата, затова държавата се опитва отново да намери добри решения. Работим съвместно с министерствата на вътрешните работи, здравеопазването, на труда и социалната политика. Надявам се там също да има промени в законодателството, които да спомогнат за по-доброто поведение и на семействата, и на учениците, каза Вълчев.

Относно преминаването към едносменен режим в училищата в страната, той смята, че е реално това да се случи до 2030 г., като програмите за допълнително строителство и ремонти на помещения ще продължат и след 2027 г. Това е проблем, който трябва да се решава съвместно от местната и централната власт, каза министърът.