Областната управа във Враца и кметството в Мизия спорят кой е виновен за потопа

Областната управа във Враца и кметството в Мизия имат принципен спор за причините за наводнението. Пред Факти.бг пиарът на областната управа Стилияна Стоянова заяви, че и двата „нарочени“ язовири край Борован са с прекалено малки размери, за да предизвикат подобно бедствие.

Тя обясни, че има протокол от 5 август от проверка на всички язовири по поречието на р. Скът, в който е записано, че стените на двата язовира не са скъсани – три дни след потопа от 2 август, като коментира, че дори и да са скъсани, не биха могли така да навредят. Площта на единия от въпросните язовири - „Стубеля“, е едва 10-15 дка.

Стоянова бе категорична, че наводнението е предизвикано от дъждовете. Преди това е имало и други наводнени населени места, но и там водата не е дошла от тези язовири, а от валежите.

Освен това Стилияна Стоянова уточни, че язовирът в Община Борован - област Враца, се казва Стубеля, докато споменатият по-рано в някои медии язовир Стубел е в Монтанска област. От областната управа във Враца не знаят дали при колегите им от Монтана има проблем, но поне стената на Стубеля при тях била здрава. Той се стопанисва от ловно-рибарската дружина в Борован.

Същевременно областният управител Венцислав Василев заяви пред бТВ, че единствено обилните валежи са виновни за наводнението.

Вчера обаче експерти на община Мизия обявиха за скъсани стени на двата язовира.

В момента басейнова дирекция подготвя справка за състоянието на водоемите в област Враца.
Според Венцислав Василев обяснението, че скъсани язовири са удавили града, са удобно оправдание за местните управници: „Те подцениха това наводнение с мисълта: „За пръв път ли идва вода, ще се справим и с това нещо!" Това му изигра лоша шега на самото население", коментира той.

Нашите наблюдения и заключения са, че над 95% от язовирите са в задоволително състояние, заяви и началникът на областното управление „Пожарна безопасност и защита на населението” комисар Николай Димитров.

Зам.-кметът на Мизия Николай Нековски пък бе категоричен: „Не всички язовирни стени са скъсани, но почти всички преливници са компрометирани и почти никъде не работят спирателните кранове на тези язовири, тоест те не са били регулярно изпускани преди случващото се”.

Той посочи, че в нормалното си състояние язовирите са „безобидно малки”, но „при тези форсмажорни обстоятелства, това става страхотна сила”.

Пред БНТ общинският експерт Кольо Николов обясни, че язовирите са свързани на принципа на каскадата и много пъти е алармирал областната управа, че те трябва да бъдат източени, за да служат като буфер при подобни обстоятелства, но проблемът не е бил решен и в момента на бедствието те са били пълни до преливане.

Още преди 3 години кметът поиска всички язовири по поречието на Скът да бъдат източени профилактично, да им се направи пълен преглед от компетентните органи и само изправните да започнат да се пълнят до посочените от закона количества, каза пред камерата и Нековски.

От общината са твърди в намерението си да настояват да се намерят виновните за водния ад и те да платят огромните щети, защото помощта от държавата е твърде малка и хората няма да успеят да възстановят домовете си.  

Ето и мнението на Асен Личев, директор на дирекция “Управление на водите” в МОСВ, изразено пред обществената телевизия:

„Основната причина за наводненията в Мизия са обилните валежи, паднали за два дни, които надминават месечната норма от два до три пъти в трите горни общини на водосбора. И архаичната инфраструктура за защита от вредно въздействие на водите. Аз казвам, че тази инфраструктура не може да поеме предизвикателствата на природата днес. И мнението на моите колеги е, че дигите извън регулацията на населените места много добре трябва да се прецени дали въобще да съществуват. Защото по-добре е водата да се разлива извън населените места, отколкото да се концентрира вътре. Това е единият проблем. Вторият е всичките тези 2700 язовира, строени през 60-те, 70-те години и никой не ги е поддържал. 248 язовира са с неопределена собственост.  Това означава, че те са безконтролни".

Много от къщите в Мизия подлежат на разрушаване, защото са непоправимо повредени от потопа. Оглед и оценка се извършва на общо 704 къщи, които се маркират на принципа на светофара: най-слабо пострадалите - със зелен спрей, подлежащите на ремонт - с жълт, а на разрушаване – с червен. Специалистите не са обнадеждени.

„Основите са плитки, водата е оказала много пагубно влияние. Много пукнатини има по зидариите, има ли къщи, които не стават за живеене, маркираме ги с червено”, заяви Марина Трайкова от Университета по архитектура, строителство и геодезия, цитирана от бТВ.

Специалистите, които извършват огледите, са на място като доброволци и за работата си няма да получат пари. Броят на доброволците за почистване на къщите се увеличава, но много от тях все още са непристъпни.

На бедстващите се раздават храна, вода и дезинфектанти, но количествата бързо свършват. „Продължаваме да набираме консервирана приготвена готова храна за консумация, обръщаме се с апел към всички, които могат да дарят ботуши, ръкавици, предпазни средства”, призова Гергана Михалчева от БЧК.

Двадесет и двама военнослужещи от военните  формирования на гарнизон Плевен продължават да приготвят топъл обяд за пострадалите от наводнението в Мизия, съобщиха от пресцентъра на Министерство на отбраната. От вторник храна получават и пристигналите доброволци, екипите от БЧК и служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, които оказват помощ в града.

За качеството на храната,  дезинфекцията на посудата, приборите за хранене и водата за миене отговаря лекарят на военно формирование  42 800 – Плевен  капитан  Ивайло Христов.  За  помощта, която оказват, военнослужещите  получават ежедневно благодарностите на жителите на града.

Под  ръководството на старшина Николай Иванов -  главен  сержант на военно формирование 42 800, военнослужещите  участват и в разтоварването и разпределянето на помощите, пристигащи от страната.