Парламентът подкрепи новия дълг

Народното събрание прие ратификацията на нов външен дълг в размер на 16 млрд. лв.

От присъстващите 223 депутати 161 гласуваха „за”, 50 „против”, а 12 се въздържаха. Против бяха от БСП, "Атака", един депутат от Патриотичния фронт и един независим депутат. 12 депутата от Патриотичния фронт се въздържаха от гласуване.

Това стана след инфарктно заседание на парламента, което беше прекъснато след лични обиди между депутати от Патриотичния фронт и Атака. Заседанието на Министерския съвет беше отложено и министрите присъстваха на дебатите.

Позицията на АБВ, ДПС и БДЦ пък претърпя обрат на 180 градуса след изказване на финансовия министър Владислав Горанов, който обеща, че „поне 2 млрд. от този разчет, който е от сбор по падежи и планиран дефицит няма да се налага да бъдат ползвани”.

Ратификацията по-късно бе одобрена и на второ четене. Предложението за гледане на ратификацията на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание бе отправено от председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова.  От БСП реагираха остро и посочиха, че имат предложения между първо и второ четене. Председателят на парламентарната група Михаил Миков също призова гласуването да бъде отменено, но не срещна подкрепа.    Общо 159 депутати гласуваха „за”, 48 „против”, 11 се въздържаха при второто четене.

Поставените от АБВ условия получиха удовлетворителен отговор, заяви председателят на парламентарната група на АБВ Борислав Борисов.

При намаленият дълг и поемане на ангажимента за реформи ще подкрепим дълга. Това заяви пък депутатът от ДПС Йордан Цонев.

Преди това депутатите отхвърлиха искането на БСП за поименно гласуване на ратификацията за новия външен дълг.

„Обществото очаква от нас да свършим определени задачи. За 2015 година вече сме решили, ще имаме 2.5 млрд. лева преразход. За 2016 и 2017 сме предложили поетапно намаляване на преразхода, но аз искам да няма дефицит”, подчерта в първото си изказване министър Горанов.

Той попита защо финансовият министър трябва да е лошия, тъй като има относително малък бюджет. „Дългът не е причина, той е следствие. Дефицитът не е причина, той е следствие”, каза още Владислав Горанов.

Горанов припомни, че имаме да връщаме 12 млрд. лв. до 2017 г. и никой не може да ги оспори. Дебатът според него трябва да бъде за дефицита.

Той припомни, че от 2009 г. нашето общество живее непрекъснато в заеми, както и, че в бюджета за т.г. вече е заложен 2,5 млрд лв. преразход. Най-малката сума, за която трябва да се подготвим е 14,5 млрд. лв., за 2016-17 сме предложили поетапно намаляване на преразхода, но все още бюджетът ще има дефицит, обясни финансовият министър.

Владислав Горанов представи подробно в много технически детайли състоянието на фискалния резерв. След като от него се издвадят блокираните по пера средства, като парите в Сребърния фонд и така наречените "ядрени фондове", както и депозираните средства в една банка като ликвидна подкрепа, към средата на февруари оперативните средства на правителството са малко над 500 милиона лева, въпреки че в резерва има повече от осем милиарда.

"Държава с 31 милиарда бюджет се оказва на 19-и февруари с половин милиард разполагаем ресурс. Това е проблем. Проблем, за който ние знаехме още в края на миналата година. Още в края на миналата година в мотивите на закона, който внесохме с искането към вас да разрешите да сключим мостови заем с банки, след което да преминем към емисия на облигации на международните пазари, в мотивите тогава и в мандатното писмо, което се намира в деловодството на българското Народно събрание, сме записали какво ще се случи през февруари 2015-а година", посочи финансовият министър.