52 % от българите са разочаровани от новото правителство, а 62 % от тях са против новият дълг, сочи последното представително проучване на социологическа агенция „Медиана“, направено в последните дни на февруари сред 998 пълнолетни българи.
Изследването е проведено в периода на дебата и гласуването по външния дълг, което несъмнено е дало сериозно отражение върху данните, посочват от агенцията.
Според изследването промяната на политическата власт не е променило дълбокия песимизъм по отношение на бъдещето на страната. Слуховете за „успокоение“, покълване на оптимизъм и други подобни позитивни промени са силно преувеличени. Оптимистите по отношение на бъдещето на страната са едва 12 %, а песимистите близо четири пъти повече – 44 %.
За първи път (от последните пет редовни правителства) се наблюдава такова високо ниво на песимизъм и негативизъм по отношение на управлението в началото на неговата работа. За една четвърт (24%) от запитаните новото правителство „вдъхва доверие“ – докато 52 % считат, че то разочарова. Едва 19 % вярват, че това правителство ще успее да подобри положението в страната – 33 % смятат обратното, че ще го влоши.
Причините за тези обществени нагласи следва да се търсят в две групи причини. От една страна това е продължаващата икономическа криза, която е изправила много домакинства пред сериозни трудности – 81 % икономисват от дрехи и обувки като близо една четвърт са престанали въобще да се появяват на този пазар. Всяко десето домакинство се е отказало от кашкавала и мобилността си. Всяко двадесето - от месото.
Върху тези обективни причини се наслагват и политическите фактори – загубата на Южен поток, външния дълг, събитията в Украйна и позицията на България по тях, призивите за въоръжаване. Това създава усещането (особено сред хората тежко ударени от кризата) – „зле сме, губим и още ще затъваме“. Съответно поражда негативизъм по отношение на властта.
Дебатите и гласуването по външния дълг са дали сериозно отражение върху данните за доверието в правителството и общите нагласи по отношение на бъдещето – 11 % одобряват взимането на този заем; 62 % са против. Същото е и съотношението по въпроса дали той ще помогне или навреди на страната – 60 % смятат, че той ще навреди сериозно на страната.
Всичко това е и причината за много ниската оценка дадена от обществото за стоте дни на настоящото управление – „Среден“ – 3.32 (осреднена оценка по шестобалната система).
Общият скептицизъм и негативизъм по отношение на настоящата власт не води след себе си желание за нови предсрочни избори. Причините са две. От една страна това е общото недоверие към политиците и политическото въобще и умората (пет правителства в рамките на две години). От друга страна е липсата на ясна политическа алтернатива.
Общественото мнение за събитията в Украйна значително се разминава с позицията на САЩ и НАТО, а също и с позицията на представителите на българската власт, прилепващи се плътно до нея. Отговорността (и вината) за събитията в Украйна се открива в много по-голяма степен в САЩ отколкото в Русия – без последната да е оневинена изцяло. Образът на Русия като агресор, а САЩ и НАТО, като радетели на мира, справедливостта и демокрацията не издържа критиката на общественото мнение.
Съответно нагнетяването на напрежение в отношенията с Русия засилва анти-НАТО настроенията и изправя голяма част от обществото пред въпроса за смисъла на присъствието ни в този блок. Една трета (33 %) от пълнолетните смятат, че при евентуален конфликт НАТО-Русия България трябва да напусне блока, а едва 9 % смята, че страната ни трябва да остане в него.
Това дава отражение и по въпроса за потенциалните военни бази и други военни структури на територията на България. За бази на НАТО в страната се обявяват 14 % - против 52%.
Съотношението на политическите сили е почти същото както преди предсрочните парламентарни избори. При едни предсрочни избори, картината в парламента би била практически същата с изключение на отпадането на ББЦ. Патриотичния фронт и Атака успяват да укрепят позициите си, при Реформаторите се забелязва известен спад на обществена подкрепа.
Драстичното разминаване между общественото мнение и официалната позиция на страната (артикулирана от президента и външния министър), пораждат сериозни съмнения доколко страната води външна политика, отговаряща на националните интереси и доколко следва диктат отвън, противоречащ на тези интереси. (32 % от пълнолетните смятат, че правителството отстоява националните интереси – 68 %, че управлението подчинява страната на чужди икономически и политически интереси.)
Очертават се оспорвани местни избори. Нито една от двете основни партии (ГЕРБ и БСП) не е в доминираща позиция и няма да може да наложи самостоятелно своя кандидат. Към момента избирателите са разделени приблизително по равно „за запазване на статуквото“ и „за промяна“ по отношение на местната власт.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 onq s konq
20:31 04.03.2015
2 mitko prostashki
Момче, същността на едно правителство на която и да е държава е да работи само и единствено за нея.
При положение, че нашето правителство лиже г.зовете на ................ няма как да го одобряват хората.
И все пак БЪЛГАРИЯ е над всичко.
22:21 04.03.2015
3 onq s konq
23:01 04.03.2015