Всеки десети българин попада в категорията "дълбока бедност"

Често, когато говорим за бедност, дебатът се изчерпва със социалната политика и парите, с които разполага държавата, но всъщност факторите за съществуването на бедността и за нейното решаване са много по-дълбоки и са в рамките на образованието и реализацията на пазара на труда, каза старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев пред БНР.

Днес се проведе дискусия, организирана от Института на тема "Бедността в България: фактори, рискови групи и предизвикателства пред социалното подпомагане".

Според изследвания на Института при хората, които са с основно образование, вероятността да не се реализират на пазара на труда и да изпаднат в бедност, е изключително голяма: Ако си с висше образование, дори по време на криза, успяваш да си намериш работа. Може би, не чак толкова високо платена, но все пак не си от лицата в риск от бедност.

Въвеждаме понятието "дълбока бедност", като това са хората, които са най-отдалечени от средната класа, т.е. доходът им е до 40% по-нисък. Под този праг пада всеки десети българин. В тази категория попадат предимно хора, които са в работоспособна възраст, но безработни. Работещите бедни са около 200 хиляди спрямо линията на бедността, но ако приложим тази "линия за дълбока бедност", те почти изчезват, т.е. само 2% от заетите са в дълбока бедност, каза той и поясни, че доходът на попадащите в категорията "дълбока бедност" е много под минималната работна заплата.

През 2013 г. 1/5 от населението е в риск от бедност, а един на всеки десет е в риск от дълбока бедност. Именно тази група, която сериозно изостава от доходите на средната класа, най-малко се влияе от промените в икономическата среда и на практика е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност. Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните. На практика всеки втори безработен попада в риск от бедност, а всеки трети - в риск от дълбока бедност.

Заетите или т. нар. "работещите бедни", макар и да са сериозно предизвикателство, са далеч по-малко рискови и в общия случай не са изложени на дълбока бедност – едва един на всеки двадесет работещи е в риск от дълбока бедност. Данните са категорични, че факторът образование е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно образование и висшистите е огромна.

Проблемите на пенсионната система са от водещо значение за бедността при възрастните хора. Смесването на социалната и осигурителната системи на практика не позволява да се провежда адекватна политика спрямо най-рисковите групи сред възрастните. Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи, като рисковете пред жените са чувствително по-високи - относителният дял на бедните сред възрастните (над 60 г.) е 20% при мъжете спрямо 30% при жените. С покачването на възрастта този проблем се задълбочава.

Бедността сред децата също е водеща, като немалка част от нея се формира в семейства с един родител или в многодетни семейства, които често имат малцинствен профил. Рискът от бедност при последните е особено висок - 2/3 от домакинствата с три или повече деца са в риск от бедност, а над половината са в дълбока бедност. Тук водещи са проблемите на образователната система и по-конкретно на училищното образование, което не успява да промени съдбата на децата, които живеят в гета.

Регионалните различия оставят своя отпечатък и върху профила на бедността в отделните области. Водещите фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Големите различия в бедността на регионално ниво спрямо националната линия на бедността, както и различните фактори, които усилват бедността в отделните райони, предполагат политики, които взимат под внимание тези разлики - особено що се касае до политиките на пазара на труда и в образованието.