"Галъп": Доверието в правителството пада

Доверието в правителството намалява до 28%, а недоверието се повишава до 61%. Това сочат данните от новото издание на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“, което е проведено между 27 февруари и 4 март чрез пряко интервю по домовете сред 1011 души.

Относително по-спокойният период за властта изглежда приключва. Няма чувствителни негативни тенденции в общественото мнение, но и положителната инерция от предишните месеци е изчерпана. Явно обезболяващият ефект от наличието на ново правителство отминава, а и скандалите около дълга и министерските смени са оказали своето влияние.

Доверието в правителството в известна степен губи височина и достига до 28% срещу леко повишаващо се недоверие от 61%. Подобна логика се наблюдава и при парламента – с известно „разтваряне на ножицата“ в полза на отрицателните оценки – 17% доверие и 73% недоверие. През март на въпроса накъде върви България 20% отговарят „към по-добро“, а 64% - „към по-лошо“. За да се докажат или отхвърлят каквито и да било трайни тенденции обаче, е нужно да се изчакат и данните от идния месец.

Няма съществена динамика при президентската институция (в последните месеци около една трета декларират доверие, а около 55% - недоверие). Обнадеждаващото е, че стабилни остават стойностите на доверието в банковата система.

Месец по-рано беше отчетено известно затишие – доверието в институциите и икономическият оптимизъм останаха ниски, но бяха чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета. Очевидно е, че след известното успокояване през януари и началото на февруари, последният месец на динамични политически процеси е оказал влияние. Също така, явно завършва традиционният за началото на всяка нова власт тласък на положителни оценки. Ако преди месец обществото все още оценяваше факта, че успешно е намерена управленска формула, сега то закономерно започва да оценява конкретната работа на правителството.

Макар по подобни теми да не може да се очаква висока запознатост, като цяло въпросът за 16-те милиарда дълг предизвиква обществено неодобрение. Близо две трети от запитаните отговарят отрицателно на въпрос дали одобряват намеренията за изтегляне на такъв дълг в следващите три години, а само 20% са „за“. Много подобно е разпределението на хората, когато се тества твърдението, че с тегленето на дългове правителството се опитва да си осигури спокойствие (61% се съгласяват, а 18% - не). Няма преобладаващо одобрение по друго тестванато твърдение – „В днешни дни България няма друг избор освен да тегли заеми“. 30% казват, че са съгласи, 45% - че не са, а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят.

Явно обществото ни е чувствително по темата „дългове“, а дебатите от последните седмици са донесли тревога. Може би комуникационната ситуация около тази тема е оставила у българите усещането, че действително страната ни задлъжнява.

Няма съществена динамика в електоралните нагласи. АБВ не изглежда в добра форма, а положителен резултат от позицията си в дебата с дълга може би извлича Патриотичният фронт. Следва да се изчакат и данните от идните месеци, за да се видят тенденциите. Данните не са прогноза за изборен резултат, но условно може да се каже, че при избори сега, под въпрос остават шансовете на АБВ, „Атака“ да влязат в парламента, а силно намалели са тези на ББЦ. Няма съществени промени в доверието към различни публични фигури.

Външнополитическите теми продължават да предизвикват много колебание и да показват закономерно ниска информираност. Отвъд това обаче, 50% имат усещането, че конфликтът в Украйна се задълбочава, а 21% са на обратното мнение. Явно, преговорите в Минск не са убедили българите, че кризата в Украйна върви към разрешаване.

И в този месец остава по-скоро негативното принципно отношение към санкциите спрямо Русия – 45% са „против“, 21% са „за“, а останалите се колебаят или се затрудняват да отговорят. През различни месеци на миналата година „Галъп интернешънъл“ отчиташе подобни стойности.

Стойностите по никакъв начин не будят изненада, след като още в миналия месец агенцията подробно показа, че проруските сантименти са траен рефлекс на сериозна част от българското общество. Както беше отбелязано и в миналия месец, регистрира се по-висока тревога по отношение на американски натиск в сравнение с руски натиск върху България. В отминалата година доверието в Русия се движеше на нива от около две пети от българите, а в САЩ – около една четвърт.

В същото време неизменно остава високото доверие към Европейския съюз. Както и миналия месец се отчете, доверието в ЕС трайно се движи на нива около 60%. Очаквано, по-сдържано е отношението към НАТО – с нива около една трета положителни оценки.

Геополитическата ориентация на България не е под въпрос. Макар и с някои нюанси Европейският съюз се разглежда като упование за българите. Закономерно, по-различно стоят нещата по отношение на различни други международни фактори.