Депутатите обсъдиха промени в Закона за референдумите, предложени от различни политически сили. Президентът Росен Плевнелиев заяви, че провеждането на референдум и избори на една дата може да се случи още тази есен с местните избори.
От ГЕРБ предложиха в референдум да участват и българи зад граница, което в крайна сметка беше одобрено от депутатите. Това стана с одобрения на първо четене Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Законът беше внесен от Данаил Кирилов от ГЕРБ и група народни представители. Той беше одобрен със 96 гласа „за”, 5 „против”, а 19 „въздържал се”.
Останалите пет законопроекта бяха отхвърлени. Три от тях бяха внесени от „Атака”. Според тях право да гласуват на референдум трябва да имат само гражданите на България с основно образование, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума. Второто отхвърлено предложение на „Атака” беше да се приема решение за провеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 200 000 български граждани с избирателни права.
От АБВ и Реформаторски блок пък настояваха предложението, предмет на референдума, да бъде прието, ако в него са участвали не по-малко от 40 на сто плюс един глас от гражданите с избирателни права за общински съвет в съответната община и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
Реформаторите предложиха и възможност следващо Народно събрание да се произнася по предложение за референдум, ако предишното не го е направило.
Призоваваме Росен Плевнелиев да оттегли предложението си за референдум, да го внесе на 18 юни, ако желае да получи подкрепата ни по някои въпроси, заяви Мая Манолова от БСП. Според нея се поставя въпроса дали държавния глава е над законите. Манолова припомни, че 42-то НС е отхвърлило предложение за провеждане на референдум, като в такъв случай по сега действащото законодателство е необходим едногодишен срок. По думите й, ако Плевнелиев спазваше законите, трябваше да спази датата 18 юни.
ДПС ще подкрепи само предложената от ГЕРБ възможност за референдум да гласуват и българите в чужбина, обяви лидерът на ДПС Лютви Местан. За всички останали законопроекти, които изменят правилата за провеждане на национално допитване, депутатите на третата по сила партия ще натиснат бутона „против". Ако в България се беше случил през 1999 година референдум дали да дадем въздушен коридор на силите на НАТО, днес нямаше да имаме привилегия да бъдем страна член на Европейския съюз и на НАТО, заяви Лютви Местан
Според председателят на Патриотичен фронт Валери Симеонов пък изборите 2 в 1 ще усложнят гласуването. По думите му повече бюлетини ще усложнят положението. „Единственият въпрос, който ще подкрепим, е за задължителното гласуване, но останалите – по-скоро не”, каза той. „България не е на това ниво на демокрация, че да избира мажоритарно”, заяви той на въпрос за мажоритарния вот, като допълни, че от ПФ са скептични и за предложеното електронно гласуване. Валери Симеонов уточни, че е възможно като алтернативен вариант да допуснат гласуването в чужбина и то в ЕС, защото много хора живеят далеч от посолствата ни.
Найден Зеленогорски: Ще търсим редакция на първия въпрос - за мажоритарния вот при избиране на част от депутатите
Според нас и в действащото изборно законодателство има мажоритарен елемент при избирането на народни представители, посредством преференциите. В този смисъл ако има възможност, ние бихме предложили за редакция първия въпрос от предложените от президента три въпроса за референдум.
Това заяви пред журналисти в парламента съпредседателят на ПГ на Реформаторския блок Найден Зеленогорски в коментар по повод венесеното от държавния глава предложение за народно допитване, което да се проведе едновременно с местните избори на 25 октомври. Инициативата на президента формулира три въпроса, първият от които предлага въвеждането на мажоритарен вот при избирането на част от народните представители.
Що се отнася до втория и третия въпрос - за задължителното и електронното гласуване, мислим, че могат да бъдат формулирани по предложения начин, допълни Найден Зеленогорски.
На въпрос, свързан с поставената под съмнение от Мая Манолова легитимност на действията на президента Плевнелиев да инициира референдум, Зеленогорски отговори: При цялото ми уважение към юриста г-жа Манолова, в случая тя или се е подвела, или се опитва да подведе Народното събрание, коментира Зеленогорски като уточни, че не става дума за подписка, а за инициатива на президента.
Процедурата, по която президентът предлага да се проведе референдумът е съвсем различна - той има право на собствена инициатива. Той е направил тази инициатива и остава парламентът да се произнесе по тази методика, подчерта Зеленогорски.
Нека питаме хората. Има много аргументи в едната и в другата посока - за или против задължителното гласуване. Идеята,че има само едно лекарство, което би излекувало "болната" ни демокрация и това лекарство е задължителното гласуване, честно казано не ми се струва съвсем достоверна, подчерта Зеленогорски, като добави, че в РБ няма единно мнение по отношение на задължителното гласуване и той отразява личната си позиция по този въпроса, а не тази на Блока.
В крайна сметка и след много изказани думи депутатите подкрепиха на първо четене единствено предложението на ГЕРБ за промени в Закона за референдумите, а именно - да се даде възможност на българите и в чужбина да гласуват на референдум, както и да се уреди правно въпросът за провеждането на избори и референдум 2 в 1.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА