2015 г. е последна за реформи в енергетиката

2015 г. е последната, за да бъдат извършени съществени реформи в енергетиката, ако искаме тя да обслужва населението с прогнозируеми цени и количества. Това заяви от парламентарната трибуна председателят на КЕВР Иван Иванов.

„Ние сме в състояние да изпълним този ангажимент към ЕК“, подчерта Иванов.

„Обстоятелството, че имаше широк обществен дебат за новите цени на тока, които са все още само като проект, изисква информиране на българското общество. За мен няма по-висока трибуна от тази на Народното събрание, за да се чуят мотивите за вземането на решение за повишаване на цените“, каза още той.

Иванов подчерта, че секторът се намира в тежко състояние и са предприети реформи в няколко насоки, сред които е ограничаването на изкупуването на ток от заводските електроцентрали.

Ще се съобразим с европейската наредба и ще създадем справедлив модел за българското общество и индустрия, заяви Иванов. По думите му тези мерки ще доведат до това НЕК да излезе на печалба в края на регулаторния период.

Промените в Закона за енергетиката са първата стъпка, която е позволила да тръгнат реформите в сектора, заяви още Иванов.

"В тези промени се отбелязва изрично, че България като член на ЕС ще се възползва от единната платформа за продажба на въглеродните емисии. Решенията, които предлага регулаторът, трябва да бъдат следващата стъпка в реформата", каза той.

"Създаваме единна добавка от 40 лева на мегаватчас. Европейските директиви дават възможност енергоемките предприятия в българската индустрия да се възползват от намаляване на тази добавка", заяви още председателят на КЕВР и обясни, че добавката се формира от три сектора на българската енергетика – ВЕИ, двете приватизирани централи и когенерацията в българските топлофикационни и заводски централи.