Българите трудно приемат различните

Тя е на 23 години. Българка. От сирийски произход. Живее в България, но сърцето и мислите й всекидневно гледат към Сирия. Даян Шаер иска да разкаже историята на войната – любовта по време на война.

Голяма част от детството си Шаер прекарва в Сирия. На фона на военните атаки и сраженията във втората й родина Даян Шаер споделя пред Факти.бг, че е важно да сме човечни. Войната е най-грозното нещо, което може да се случи на човек.

На 27 ноември на пазара ще излезе дебютният роман на Даян „Има ли места в Рая”.  Идеята за книгата идва от впечатленията й по време на живота й в Сирия.

Тя споделя, че българите трудно приемат различните от себе си, но донякъде оправдава това недоверие, защото „не всеки, който бяга, е с чисто сърце”.

Война. Кошмарна дума. В какви мащаби е кошмарът на войната в Сирия и на бягащите от нея?

Войната е най-грозното нещо, което може да се случи на човек, заедно с нейният ужасен нрав, безпощадно грабене на невинни животи и извънредно сбогуване с любими хора. Мащабът, който заемаше тя в Сирия до скоро, беше огромен, неконтролируем, но след намесата на Русия, има добри възгледи за приключване на кошмара с пожелания за мир на тези толкова измъчени земи.

Любовта ли е ключът и лесно ли се намира такава, когато живееш сред омраза към различните?

Любовта е ключът към това да сме хуманни един към друг, да сме истински и просто да сме хора. Без нея, душата остава празна. Мисля, че всеки трябва да има поне частица любов у себе си, която да я чувства как трепти всеки ден, за да може денят му да е изпълнен със смисъл. А дали лесно се намира? В моите очи, любовта е буквално навсякъде. Любов има в семейството, в приятелите, в любимото хоби, което захващаш със страст, в живота. Ти избираш с какви очи да гледаш на нещата.

„Хората продължаваха да я подминават, сякаш беше невидима” (бел.ред. цитат от разказа на Даян „Крадецът на криле”). Това ли е профилът на бежанеца – в очите на българина?

Всеки има своят различен прочит към бежанците в България. Но мисля, че мнението на повечето хора у нас е именно такова. Човек трудно приема различното от себе си. Може би ако всички бяхме преживяли нещо подобно - да останем без родина, семейство, пари, дом… И търсим единствено мира… Може би тогава щяхме да сме по-човечни към човеците.

Между Сирия и Запада... Това различни светове ли са за теб, или са различни оттенъци на една и съща история?

Сирия, Запада… по-скоро са различни светове. Точно това е уникалното на живота, в който живеем. Човек има толкова избор и разнообразие, че не би му стигнал цял живот, за да разгледа и разбере. Светът предлага своите разновидности и нюанси. В себе си чувствам толкова много светове, които искам да споделя с читателите в следващата моя книга. Няма да се ограничавам само на една тема. Обещавам разтърсващи истории.

Възможно ли е и трябва ли Европа да отвори сърцето си за бягащите от войната? Във времена на терор, жертви и недоверие?

Това е много наболяла тема, за която мога да кажа така: не всеки, който бяга в момента от Сирия, е бежанец, и не всеки е с чисто или измъчено сърце. Опасно е това, което се случва и трябва много да се внимава занапред.

Има ли места в Рая?

Има, да. Има места за всички невинни животи, които бяха погубени, за всички любими хора, които си отидоха, за всички деца, чието детство беше опръскано с кръв.