Петков: Днешните затворници са наши бъдещи съседи и данъкоплатци

До момента след решения на Съда в Страсбург България е платила около 600 000 лева като обезщетения на лишени от свобода за лошите условия в затворите. Но трябва да се има предвид, че в момента всички жалби с подобни оплаквания са замразени в изчакване на изпълнението по пилотното решение по делото „Нешков и други срещу България“ и, ако ние не изпълним необходимите дейности в срока до 1 декември 2016 г., който ни е даден по това решение, много бързо и много лесно всеки лишен от свобода ще може да осъди държавата. Аз не виждам защо да даваме средства за обезщетения, вместо да ги дадем, за да подобрим условията в затворите.

Това заяви зам. министърът на правосъдието Петко Петков днес в интервю за сутрешния блок на БНР по темата за публикувания за обществено обсъждане пакет от законови промени за реформа в затворите, изготвени в отговор на препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа и на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Нешков и други.

Не сме очаквали аплодисменти, темата никога не е била популярна, заяви Петков. Същевременно, по решението „Нешков“ страната ни има задължение да предприеме конкретни мерки за справяне с пренаселеността и лошите условия. Не се стремим да осигурим луксозни условия в затворите, стремим се да осигурим човешки условия. Нещо, което българската държава не успява да постигне 20 години, каза Петков. Предложенията целят постигането на минимален жизнен стандарт в затворите. От години българската държава не успява да покрие минималния стандарт от 4 кв. м. жизнена площ на един затворник. И към момента в някои български затвори се осигурява площ по 2-3 кв. м, колкото за едно легло, някъде има легла на по два и три етажа. Същевременно, в Скандинавия и Западна Европа стандартите са от 9 до 12 кв. м на един затворник.

Справедливо отношение е дължимо към всеки

 „Затворите са предвидени като място за превъзпитание. В момента в България затворите са всичко друго, но не и такова място. Имал съм възможност да посетя затвори в други държави  - в голяма част от тях затворите са място, където с подходящи програми, чрез подходящо обучение и рехабилитация, се постига тази цел, че затворникът избира да живее живот без престъпления след като излезе навън. И това, уверявам ви, се постига и с осигуряването на човешки условия в затворите“, заяви Петков. Това е стъпка към превъзпитанието. Разбира се, условията не са единственото, на затворниците се дължи и човешко отношение, подходящи програми, обучение, образование и именно тогава, чрез този комплексен подход ще спадне рецидивизмът.

На въпрос за участието в работната група на представител на фондацията за защита правата на затворниците, зам. министър Петков отбеляза, че тази група е съставена от много широк кръг експерти. В нея действително има представител на организацията, чийто председател е Джок Полфрийман. Подобен тип организации като тази съществуват в Западна Европа от повече от 50 години, посочи Петков и допълни: ако затворите ще бъдат място за превъзпитание, не може да не бъде вземано мнението и на тези, които изтърпяват наказанието.

„Уверявам ви, че в затворите далеч не лежат само убийци, далеч не лежат само неграмотни хора. Напротив, в затвор може да попадне всеки, един миг невнимание на  пътя, докато шофираме и сме там…

Един директор на затвор, с който разговарях наскоро, каза: „Днешните затворници са наши бъдещи съседи и данъкоплатци“. Е, този човек не беше директор на български затвор. Но аз съм убеден, че и в България има директори на затвори, които мислят по същия начин, просто трябва да им дадем инструментариума да направят така, че когато лишеният от свобода излезе от затвора, той да бъде добър съсед и съвестен данъкоплатец“, коментира Петков. Той добави, че е разговарял и със затворници и със служители в наши затворите  – „двете групи се оплакват от едно и също – лошите условия, така че противопоставянето им, е най-малко неуместно.

На въпрос за средствата, необходими за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, той посочи, че към момента бюджетът отделя 1,5 млн. лв. годишно за ремонти в затворите, което е крайно недостатъчно. Норвежкият финансов механизъм е инструментът, чрез който се финансират най-големите инициативи в тази връзка. Само за м.г. по линия на НФМ и целево за условията в затворите са дадени около 16 млн. лв.

На въпрос на водещите какъв ще бъде ефектът за съдебната система, ако евентуално бъде „потулен“ текущият скандал за записите на разговорите между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова, Петков отговори, че съдебната система ще загуби възможността за първи път обществеността да повярва в действията на ВСС, че съветът би могъл да свърши работата си съвестно. Министерството на правосъдието има ясна позиция от началото – трябва да има проверка по случая. От изтеклите записи става ясно, че не всички членове на ВСС са замесени в този скандал, така че вътре в рамките на ВСС има ресурс да бъде извършена качествена и задълбочена проверка – за което апелира и ЕК.

„Факт е, че ЕК говори винаги твърде премерено по отношение на вътрешните ни проблеми, дори и когато те са наболели. Използването на подобна реторика и отправения призив са доста показателни, особено в контекста на предстоящия доклад“, каза Петков.