ВАС: Столичният кмет не е длъжен да бута Паметника на съветската армия

Върховният административен съд остави в сила определението на Софийския административен съд, с което е прекратено производството по жалбата на Иво Инджев и още 4 жалбоподатели – Валентина Маринова, Алдин Алдинов, Петър Петров и Стоян Дерменджиев, срещу бездействието на кмета на Столична община и мълчаливия му отказ да се произнесе по молбата им за демонтиране на паметника на Съветската армия в София, съобщиха от ВАС.

С обжалваното определение от 11 май 2011 г. Софийският административен съд е посочил съображенията, че точка 2 от Решение № 2 от 18 март 1993 г. на Столичния общински съвет е практически неизпълнимо, тъй като паметникът на Съветската армия представлява мемоарен обект съгласно ЗУТ и за да се извърши демонтиране на скулптурните фигури от него е необходимо съответното разрешение. Тъй като такова разрешение липсва, кметът на общината не дължи издаване на съответни административни актове или предприемане на фактически действия за изпълнение на взетото решение на Общинския съвет. Допълнително Софийският административен съд сочи, че това решение на Общинския съвет е било взето преди влизането в сила на ЗОС (1996 г.), поради което паметникът има статут на публична държавна собственост. Поради това съдът приема, че кметът на общината не е бил задължен да се произнесе и по втората молба, предмет на делото, и че мълчаливият му отказ не представлява административен акт.

С определение № 11591 от 19 септември 2011 г. по дело № 10878/2011 г. ВАС напълно възприема и споделя мотивите на първоинстанционния съд, че към момента на взимане на посоченото решение на СОС въпросният мемориал е имал статута на публична държавна собственост. В определението си от 19 септември 2011 г. ВАС се сочи, че единственият критерий за разграничение между държавната и общинска собственост към 1993 г. е бил чл. 2 от Конституцията на Р България, и чл. 6 и чл. 7 от Закона за собствеността. Разграничението между двата вида собственост е въведено едва през 1996 г. с приемането на ЗДС и ЗОС.
ВАС не споделя и твърдението в жалбата, че кметът задължително следва да изпълни решението на общинския съвет, тъй като съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът организира изпълнението на актовете на общинския съвет, предприема действия или издава съответните актове с оглед взетите решения, но липсва разпоредба, която да го задължава да ги изпълни – нещо повече, в закона е предвидена възможност да ги обжалва. По втората молба на жалбоподателите освен тези доводи, съдът добавя и че за подателите й липсва доказан правен интерес от изпълнението на въпросното решение на Столичния общински съвет. Съдът сочи, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато административният акт засяга или може да засегне пряко, непосредствено и лично техните права, законни интереси, свободи или да създаде задължения. Следователно е недопустимо оспорването на административен акт в чужд или обществен интерес (освен прокурора). В определението се пояснява още, че правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с признатата от АПК възможност да се търси съдебна защита и трябва да е пряк и личен. За да е налице пряк интерес е необходимо със самото отменяване на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес означава физическото или юридическото лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси, а не на други лица. Настоящият казус не сочи за правен интерес на жалбоподателите, поради което съдебното производство правилно е било прекратено, заключава ВАС.

Определението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.