ВМРО: Янкулов и Лозанов да си ходят

Със свалянето на Петър Волгин от ефир БНР и СЕМ доказаха за пореден път болшевизма си. Радиото, което уж няма пари, а намери средства да открие турска радиостанция, си позволява да сваля от ефир човек заради изразявано от него мнение. Може да е ляв, може да обича Русия, но правото му на мнение е свещено.

Това е позицията на ВМРО по повод спирането на предаването „Деконструкция“. Според партията много по-наложително и полезно за медийната среда е шефът на БНР Радослав Янкулов и председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов да освободят заеманите постове.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов ще постави въпроса публично още в началото на първата сесия на Народното събрание за 2016 г. „Подобно безобразие и наглост не трябва да съществува в България през 21 век“, коментира Каракачанов.

Пита се кой е прочел повече книги: Волгин или Янкулов? Пита се и защо протестите на журналисти в радиото продължават? Пита се също легитимни ли са всички членове на СЕМ, щом процедурата по запълване на квотите не се спазва вече от години? Пита се и защо докладът на СЕМ е отхвърлен от парламента, а Лозанов продължава да се изявява. На всички тези въпроси отговор няма. Но за сметка на това въпросните хора продължават да назидават в медийната среда, посочват от ВМРО.

Тази синекурна организация наскоро допусна в Кърджали от националния ефир да звучи турска реч, днес преследва заради свобода на словото. Не е ли това двоен аршин, питат патриотите.

„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“, казва Волтер. Днешните цензори явно докато са живи, ще защитават правото си да приказват и да раздават мнения от последна инстанция.

ВМРО още преди три месеца поиска оставките и на Янкулов, и на Лозанов – заради прословутото турско радио, с което обслужиха ДПС. Сега е още по-ясно, че тогава сме били прави, завършват позицията си патриотите.

Не Волгин, а Лозанов и Янкулов харчат безсмислено обществените пари. Защото хиляди пъти по-добре е да не си прав, но да си достоен, отколкото да си слуга на всяка власт.