Един българин в манастира „Шаолин”

Един българин не само се е докоснал до магията на манастира „Шаолин”, но и си остава част от него. Едва ли ще забележите колко необикновен е Виктор Азманов, когато го срещнете на улицата – човек с костюм, който отива на работа, съобщи bTV.

Вечер в залата обаче той се превръща в боец от манастира „Шаолин”. Той е на 35 години и вече почти 30 години се занимава с бойни изкуства. Влиза в залата на 6-годишна възраст. Там го води неговият баща. Детската му мечта е да посети манастира.

И така  преди 10 години успява. Азманов е първият българин и едва седмия европеец, който е  допуснат до обучение в светата обител.

Преди да тръгне за „Шаолин”, той учи месец и половина китайски, но успява да научи само 15 думи.

И така без да знае китайски, нито къде точно отива, Виктор се озовава в провинция Хънан, където се намира манастира. Там обаче го чака още една трудност – когато стигнал в близост до манастира, различни хора започнали да го убеждават, че тази или онази школа е най-добрата. Той обаче останал убеден, че трябва да стигне до „Шаолин”.

В манастира попаднал на монах, който чисти. Той го завел при някакъв администратор, който му обяснил, че няма места и не работят с чужденци.

„В крайна сметка той не беше човека, който решава, изчаках да дойде главният монах войн, който е  като шеф на монасите и вторият човек по важност в манастира след свещеника, който е нещо като абат на манастира, но не се занимава с бойни изкуства. И той ме хареса, по една или друга причина и ме прие в манастира”, разказва българинът.

Помогнал му факта, че предходния ден помогнал в пренасянето на тежки строителни материали за строежа на параклис в близост до манастира.

Легендарният манастир е разделен на 3 части. Първата е туристическа, Виктор попада във втората, там където се обучават монасите войни. В третата живеят около 10 души, наречени монаси твърдо ядро – тези, които са се отказали от всички земни блага.

Виктор признава, че е отишъл в „Шаолин” с много предразсъдъци, предубеждения и очаквания и разминаването било огромно.

Въпреки, че условията на живот доста се разминават с очакванията на Виктор, обучението преминава точно така както се очаква – 12 часови тренировки с малки паузи за почивка и храна.

Виктор Азманов живее и се обучава в манастира цяла година. От „Шаолин” се прибира с мечтата да създаде копие на манастира в България, където да обучава деца.  Не успява да реализира тази своя мечта, но тази една година дава тласък на бъдещата му кариера. Тя отново е свързана с Китай . Днес Азманов е председател на българо-китайската търговско промишлена камара.