Кампания в защита на българските хранителни продукти в ЕС

Българският депутат в Европейския парламент от групата на ПЕС Момчил Неков продължава кампанията в защита на българските хранителни продукти в ЕС.

Това са регионални продукти от различни части на България, които са запазили автентичност и са съхранили местен поминък под една или друга форма.

Източнобалканската свиня е единствената запазена в България аборигенна порода свине. Оформена е почти изцяло под влиянието на естествения отбор. Има исторически данни, че това уникално животно се е появило по нашите земи още преди 2500 години.

Начинът на отглеждане на Източнобалканската свиня е запазен през поколенията – тя и до днес се отглежда пасищно (от пастири) в широколистните горски терени и необработваемите земеделски площи на Източна Стара планина и Странджа. Свинята със специфичната си структура на тялото, малките уши и черната, права и остра четина с изразен на гърба „гребен“ не се среща в други страни, изключително типична е за България, посочва Момчил Неков.

Основната си храна (около 80%) представителите на породата си набавят сами - корени, гъби (понякога и трюфели), горски плодове, билкови треви, охлюви, червеи, а в есенно-зимния сезон жълъди. В района на Източна Стара планина и Странджа има естествена концентрация на няколко вида растения от вида дъб и бук, които осигуряват на Източнобалканските свине ежегодна жълъдна паша.

Доста подвижни са (на ден могат да изминат до 30 км.), особено когато им се налага да си подсигурят храна. Отново заради подвижността си и това, с което се хранят (кореноплодната част на растенията и богатите на растителни мазнини жълъди), месото на Източнобалканските свине е с доказани диетични свойства. Съдържа ценни както Ω-6, така и Ω-3 есенциални мастни киселини. Последните (Ω-3) са полиненаситени мастни киселини, които, включени в хранителния режим на човек, могат да бъдат полезни за здравето - помагат за понижаването на нивото на триглицеридите и повишават нивото на „добрия” HDL холестерол, т.е. полезни са за сърдечносъдовата система. Съотношението на Ω-3 и Ω-6 мастните киселини в месото от Източнобалканските свине дотига до под 1:4,8 или с други думи, говорим за наистина добър холестерол (за сравнение при някои конвенционални културни породи достига 1:12 и дори до 1: 20).

В допълнение, в месото на тези пасищно отглеждани свине липсват изкуствено добавяни хормони и медикаменти, защото животните не се ваксинират и не се лекуват с нещо различно от билкови треви, които те сами си подбират в природата. И не на последно място, растат под естествени слънчеви лъчи и дъбови или букови сенки, дишат свободно чист въздух.

Месото на възрастните (над 2-год. възраст) Източнобалкански свине е твърдо, силно структурирано и омусколено и е изключително подходящо за приготвянето на месни деликатеси (сушени, пушени меса, наденици, луканки и др.). Било е ключова съставка в производството на един от най-титулованите български продукти от месо – Смядовска луканка до затварянето на производството на фабрика „Глиган“ в гр. Смядово през средата на 90-те години на XX век. И до ден днешен Източнобалканскста свиня е една от гордостите на общ. Смядово като дори присъства в герба ѝ, посочва политикът.

Повече за качествата на продукта можете да научите от страницата на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня: http://arsis-bg.org/

Месото от Източнобалканската свиня е роден продукт, който заслужава да бъде защитен по Европейските схеми за качество. Силно се надявам да успеем да го защитим като Защитено наименование за произход (ЗНП). Така регионът на Източна Стара планина и Странджа, където се е отглеждала свинята ще си върне поминъка и може да бъде пример за други български планински и полу-планински региони за това как чрез въобновяване на традиционните продукти, българското село ще започне нов живот. Месото от Източнобалканската свиня беше идентифицирана по време на кампанията ми „Да защитим българския вкус“, която реализирах в партньорство със Slow Food в България.