Огнян Георгиев: Да махнем сенките от политиката

Потресен съм от това колко много хора, които се кълнат в демокрацията, либерализма и ценностите, намират за изключително радостно това, че не са стигнали гласовете, за да станат задължителни резултатите от референдума. Неизговореното зад тази радост очевидно е - чудесно, не влязоха, да ги изхвърлим на боклука и нека никога вече да не говорим за това. Това написа в профила си във Фейсбук Огнян Георгиев.

Това са гласовете на 3,5 млн. души (повече от половината население на територията), от които съдейки по екзит половете, устойчиви 70% са гласували "за". Идеята, че всички тези хора могат да бъдат изиграни през праговете за задължителност и въпросите да "умрат" в парламента е толкова непонятна за мен, че се чудя аз ли съм сбъркан.

Да припомним: прагът за референдуми беше направен толкова висок и недостижим именно за да нямат значение допитванията, по желание на политическите партии.

Да припомним: миналата година, когато не стигнаха над милион гласа, за да влезе в сила електронното гласуване, всички които сега триумфират, тогава крещяха, че трябва да бъде взето предвид мнението им. Двойните стандарти са кофти нещо. Правилата на играта са правила на играта и се спазват, а не се променят, когато не ти изнасят.

Да припомним: гласувалите сега не искат да отменят данъците или да създадат газови камери, а да променят избирателна система, която очевидно не работи в тяхна полза и в която е повече от видимо, че огромна част от населението не се припознава. Да, вероятно не са идеални, да - вероятно огромна част от тях не осъзнават как и дали тази промяна ще е за по-добро, но че искат промяна е очевадно. В замяна на това получават приказки от политолози и мълчание от партии, които извличат ползи от настоящия модел вече 25 години. Чудно ли е защо хората не им вярват?

И накрая. Днес четох чудесната реч на Мураками при получаването на датската писателска награда Ханс Кристиян Андерсен. В нея той казва, че нациите, подобно на хората, имат сенчеста страна и ако не се изправиш срещу нея и не я опознаеш, рискуваш тя някой ден да те контролира. Мисля, че твърде дълго оставяме сенките да ни управляват и твърде много се плашим от тях. Да ги опознаем, вместо да крещим. По-полезно е.

 

*Заглавието е на редакцията