„Риск Монитор“: Парламентът изостава в борбата с корупцията

Парламентът изостава в борбата с корупцията и организираната престъпност. Констатацията е на фондацията „Риск Монитор” на база проучване по темата. Изследването е направено на основата на над 20 интервюта с настоящи и бивши парламентаристи както и експерти по въпроса, а резултатът констатира водещата роля на Министерския съвет за законодателството за борба с корупцията и организираната престъпност.

Слаба инициатива на отделните избраници и слаб парламентарен контрол по темата, отчитат още от „Риск Монитор”. Според експерти от фондацията постоянните парламентарни комисии, в чиито ресори влиза борбата с корупцията и организираната престъпност, трябва да са по-активни в контрола и превенцията. Затова предлагат да се създаде подкомисия към вътрешната комисия, която да контролира всички служби, ангажирани с проблемите в тази сфера. Тя трябва да има специализирана администрация, която да дава адекватна експертиза по различните законопроекти.

Според Румяна Коларова всички имат полза от тази тема, защото те е „кокошката, която снася златни яйца и всички печелят от това”. Правителствата идвали и си отивали с твърдения за решителни действия с борбата с корупцията и организираната престъпност, но по думите й проблемът бил, че после не им се търси отговорност за несвършеното.

Най-големият дефицит на законодателната власт е липсата на всякаква професионализация, коментира политологът Румяна Коларова.

Като дефицит на парламента Коларова очерта и факта, че у нас нито една загубила изборите партия не сменя депутатите си с дълга практика. Борбата с организираната престъпност не се осъществява само от една институция, но тоталната неефективност на парламента, я прави ключова. Липсата на регулация на лобистките практики, липсата на етичен кодекс са сред нелепите дефекти на парламента. Те се допълват от факта, че законите като че ли се правят, за да се заобикалят.

„След втората година управляващото мнозинство си дава сметка, че корупцията не е враг. Тя е сред собствените им министри", смята Коларова.

Всъщност в последните 10 години е направено всичко възможно като регламент на борбата с организираната престъпност и корупцията и е изминат пътят на пробите и грешките. Коларова припомни, че от 12 години всички управляващи формулират тази борба като приоритет на своето управление. Тя е основна тема в медиите и при неправителствените организации. В този смисъл според Коларова е учудващо защо и на последните избори хората гласуват пак за борбата с организираната престъпност и корупцията.

„Корупцията и организираната престъпност се оказват кокошката, която снася златни яйца. Всички печелят от нея, всички експлоатират темата", коментира още Коларова, като добави, че така се поддържа и статуквото.

Тя бе категорична, че е крайно време да се постави въпроса как така на партиите не се търси отговорност по въпроса. "Повечето от вас, когато видят темата "Роля на НС в борбата с организираната престъпност и политически покровителствената корупция, най-нормално биха изпаднали в спонтанен, бурен, естествен смях. Давате си сметка как Ахмед Доган, Делян Пеевски, Христо Бисеров, Румен Петков, Лъчо Иванов, се борят с организираната престъпност и корупцията – това очевидно няма как да бъде", коментира проф. Георги Димитров. Според него, НС може да направи много неща в борбата с корупцията, но вероятността това да се случи е малка. И той препоръчва професионализация в борбата с политическата корупция.

От Фондация „Риск Монитор“ препоръчват да се създаде специализирана подкомисия към Комисията по вътрешна сигурност, която да осъществява контрол на всички служби, ангажирани в борбата с организираната престъпност. "Депутатите трябва да питат изпълнителната власт до каква степен и по какъв начин изпълнява приоритетите, с които сама се е ангажирала в многобройните стратегии за национална сигурност", каза Стойчо Стойчев, експерт на фондацията.