Защо е дерайлирала шестата цистерна на влака убиец

Най-голямата мистерия в случая "Хитрино" е защо не локомотивът излезе от релсите, а шестият вагон от композицията - коментира за БНТ бившият изпълнителен директор на БДЖ Владимир Дунчев, който работи по овладяването на две подобни кризи - през 1988 г. и 2000 г. Според експерта причините за инцидента може да са превишена скорост, разместена стрелка или дефект в железния път, съобщава БНТ.

Проблемът е, че на ден по българските железни пътища се превозват по 2000 тона опасни материали като полипропилен, от който се правят пластмасови изделия, и трябва да е ясна причината за катастрофата, за да не се повтаря.

В междугарията в България влаковете се движат с 80 км. в час, в Хитрино - със 70. В коловоз влакът трябва да намали до 60, а при завой - до 40. Ако скоростта е била превишена, експерт по динамика трябва да обясни изключително странния факт, че е дерайлирал 6-ият вагон от композицията, а не локомотивът, както става обичайно, обяснява Владимир Дунчев, бивш генерален директор на БДЖ.

Локомотивите единият има хартиен носител на черната кутия, устройството за следене на скоростта - хаслер, а другият е дигитален. Така че тази скорост няма как да бъде скрита". В случая и двата локомотива, и 5 вагона след това не са дерайлирали. Дерайлира шестият вагон, когато става скъсването на влака, отбелязва Дунчев.

Втората причина може да е недобре заключена и разместена стрелка, смята Дунчев.

Третата причина може да са различни уширения или дефекти по железния път, смята Дунчев. От НКЖИ твърдят, че пътят е в добро състояние. Но в социалните мрежи собственици на жп компании публикуваха видеоклипове, на които ясно се личи, че товарни немски влакове, които се движат със съобразена скорост, буквално подскачат върху релсите на 9 км. от Хитрино.

Другата голяма мистерия е защо се е спукала цистерната, смята Дунчев.

Те са специализирани цистерни за превоз на такъв вид товари - полипропилен, пропан-бутан, с усилена конструкция са. Двойни вътре са балоните. И при дерайлиране... се предполага, да стане хлътване на цистерната, а не пробив и създаване на облак около цистерната и последващ взрив, посочва бившият шеф на БДЖ.

Годишно в България се превозват над 600 000 тона опасни материали - полипропилен и други. От пристанищата се товарят на влакове и оттам - към бензиностанциите и заводите в страната. Проблемът е, че ако не се изясни причината за катастрофата в Хитрино, ще възникнат съмнения дали сегашният начин на превозване на опасни товари е достатъчно сигурен.

Подобни случаи има три: През 2000 г. композиция с цистерни с пропан-бутан пада от моста при гара Владо Тричков, но за щастие тогава няма експлозия. През 2014 г. край гара Яна дерайлира композиция с празни цистерни без пропан-бутан. През 1988 г., обаче, композиция с 20 цистерни с пропан-бутан дерайлира и се възпламенява край гара Бутово.

Подобни инциденти като Хитрино има и отпреди 20 години в швейцарския град Лозана, когато отново влакова композиция избухва в населено място. В Швейцария пътят е преместен, но в България, според експертите, това е невъзможно, тъй като повечето ни жп пътища са единични.