Глоба за Църквата, ако не даде данните за досиетата

Глоба от 15 000 до 30 000 лева заплашва Българската православна църква (БПЦ), ако не изпълни закона и не предостави личните данни на висшия клир, за да бъде проверен за агентурно минало. Това заяви пред Дарик радио председателят на Комисията за досиетата Евтим Костадинов. Той уточни, че все още не е изтекъл законовият срок, в който се очаква списъкът с имена и лични данни на духовниците.

Миналата седмица Светият синод излезе с решение, което публикува на сайта си, да предостави исканата от Комисията информация. Няколко часа по-късно Синодът излезе с ново становище, в което заяви, че разпоредбите на закона за досиетата са неприложими спрямо БПЦ, тъй като тя е традиционно вероизповедание, а не просто религиозна общност, затова не подлежи на регистрация.

Промяната е била предизвикана от категоричното несъгласие на Неврокопския митрополит Натанаил - един от членовете на Светия синод. Той гневно обяви за неконституционни Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (приет от Народното събрание на 19 декември 2006 г.), както и дейността на Комисията по досиетата и разпространи своето несъгласие комисията да проверява клира.

Още през 1992 г. Конституционният съд е казал, че е недопустима държавна намеса във вътрешно - организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление, коментира Неврокопският митрополит Натанаил.

Евтим Костадинов обаче коментира, че законът е ясен и изрази надежда духовниците да го спазят. „Ние се стараем да спазим точно изискванията на закона и сме го направили това не само към БПЦ, това сме го направили към всички религиозни общности, регистрирани в дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет. Към настоящия момент започнаха да идват отговорите. Примерно от Католическата църква, от вероизповеданията към мюсюлманската религиозна общност, Адвентиската църква, Арменската църква", добави председателят на Комисията по досиетата.

На въпрос дали има опасения, че различното тълкование на закона може да доведе до това БПЦ да излезе извън кръга на всички вероизповедания, той отговори: „Такива опасения нямам. Категорично и ясно е казано и в устава на БПЦ, и в тълкуванието на Конституционния съд кои са представителните органи на религиозните общности. Искам да поясня, че ние не проверяваме всички духовни хора, а тези, които представляват и са членове на управителните органи. Аз се надявам, че ще надделее разумът и мъдростта. Няма нищо по-важно хората да бъдат информирани и духовенството да бъде осветлено."

Костадинов уточни, че ако списъкът все пак бъде предоставен от БПЦ, комисията ще може до края на януари да излезе с първите решения.

Ако се отворят досиетата вероятно над 50% от членовете на Светия Синод ще се окажат агенти на ДС, коментира пък бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев пред TV7. Според него държавата е в дълг към миряните затова, че все още не са осветени духовниците.

"Когато се създаде комисията, първият списък, който изготвихме и изпратихме, беше с духовниците. Никога не получихме отговор дали може да го разгласим. От архивите ясно се вижда кои са агентите, които трябва да са в църквата. Търсени са лоялни към властта фигури да заемат места в църквата", заяви той.

Засега се знае за двама владици с минало в ДС - обявения от комисията Старозагорски митрополит Галактион и Йосиф, отговарящ за САЩ. Той призна за досието си и помоли за прошка.