Една българка срещу циганските своеволия

Споделяме историята на една млада българка от град Казанлък, отървала се като по чудо само с уплах от "дежурните" за България ежедневни цигански безчинства...

05.02.2018 г. Град Казанлък, булевард "Александър Батенберг", в близост до циганската махала. Около 18:00 часа, пътувайки с автомобила си, заедно с майка ми и 2-годишното ми дете, по колата беше хвърлен камък, който спука предното стъкло.

В първия момент не разбрах какво точно се случи, чу се силен удар и дъщеричката ми започна да пищи от уплах. Спрях колата и слязох. На отсрещния тротоар някакъв мъж викаше на някого да спре да хвърля камъни по колите. Чак тогава видях стъклото и разбрах какво е станало. Взех телефона си и се запътих натам, откъдето идваха виковете.

Циганче на видима възраст от около 5-6 години продължаваше да мята камъни по преминаващите автомобили, докато не ме видя. Хукна да бяга и влезе в махалата, но не предполагаше, че ще го последвам. След едноминутна гонитба го хванах. Последва пищене, крещене и виене. Междувременно се свързах с телефон 112 и обясних ситуацията, молейки ги да изпратят полиция. Учудването ми беше как жената от спешния номер ме молеше да не затварям, но когато се огледах и около мен имаше 20 цигани, схванах мисълта ѝ. Започна се лудо крещене: 110-килограмова циганка със сопа в ръка, друга, която ми вика в лицето. Слушах я как циганчето било болно, ами ако нещо му станело и така нататък...

Ще спестя по-голямата част. Измъкнаха го от ръката ми и го скриха някъде. Междувременно полицията дошла до колата, униформените видели, че детето и майка ми стоят вътре, попитали ги къде съм. Учудени, я накарали да ми звънне, за да разберат къде точно съм в махалата.

Намерихме се. Тук е мястото да изкажа благодарността си към двамата полицаи - защитиха ме, показаха съпричастност (макар и да ми казаха, че постъпката ми е безразсъдна и в пристъпа ми на ярост е можела да стане голяма беля с влизането ми в махалата). В последствие ми обясниха какво трябва да направя и към кого да се обърна.

Намерихме циганката с тоягата и другата, която взе циганчето. След 20 минутни молби и уговорки полицаите така и не успяха да им вземат личните карти, за да им запишат имената. Разбираемо, не могат да им бръкнат в пазвата и да ги вземат. Дойде бащата, дойдоха майката и синът, който беше вече преоблечен. Суматохата продължи, а аз казах, че това е циганчето. Не издържах, когато ме нарекоха "Българска ку*ко". Тогава вече започна истинското викане, не помня с точност какво говорех, но единият от полицаите застана пред мен. Тръгнах и ги изчаках до колата си.

Пиша всичко това, защото не искам да съм малцинство в собствената си държава, не искам да живея в страх за мен и за детето ми. Искам да си понесат последствията. Казаха ми, че случаите на счупени автомобилни стъкла по този начин са доста.

Не оставяйте нещата така. Не ми е до стъклото, не ми е до парите, а до това, че застрашиха живота на трима души, единият от които е на 2 годинки. Не искам да си представям, ако скоростта, с която карах беше по-висока от 40 км/ч или беше уцелил задното странично стъкло, където се вози дъщеря ми.

Нека повече хора прочетат това и видят, че справедливостта може и да просъществува. Споделяйте!

Д. Убчева, Facebook