Световен ден на влажните зони

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на тази дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони – Рамсарска конвенция

През 2012 г. темата на кампанията е „Влажни зони и туризъм”. Световният ден на 2 февруари ще бъде отбелязан под надслов: „Туризъм във влажните зони: Едно великолепно изживяване”.

Туризмът във влажните зони предоставя ползи на хората и дивата природа, както на местно, така и на национално ниво – по-силни икономики, устойчив поминък, здрави хора и процъфтяващи екосистеми. В глобален мащаб е известно, че поне 35 % от Рамсарските места в света декларират определено ниво на развиване на туристически дейности в тях.

 Осигуряването на добре управлявани устойчиви туристически практики, както и информация за туристите за значението на влажните зони е важна предпоставка за опазването на всички влажни зони по света и гарантира дългосрочните ползи за местните общности, дивата природа, икономиките и биологичното разнообразие.

Световният ден на влажните зони ще бъде отбелязан традиционно в страната с информационни и образователни кампании с активното участие на ученици, училища, детски градини и университети, които ще представят открити уроци, изложби, презентации, брошури и листовки и други инициативи.


Заместник-министър Евдокия Манева ще връчи сертификатите за Рамсарско място „Карстов комплекс Драгоманско блато” на кметовете на общините Драгоман, Сливница и Костинброд, в чиито граници попада най-новата за страната влажна зона с международно значение. Събитието е по повод Световния ден на влажните зони 2 февруари, съобщиха от екоминистерството.

Церемонията ще се проведе от 11.00 ч., в „Национален пресклуб” на БТА. Ще присъстват областният управител на София–област, кметовете на общините Драгоман, Костинброд и Сливница, директорът на РИОСВ–София и представители на  Посолството на Федерална република Германия и Сдружение за дива природа „Балкани”.

„Карстовият комплекс Драгоманско блато” ще бъде представен за първи път след официалното му обявяване от Секретариата на Рамсарската конвенция за влажните зони. На 11 февруари 2011 г. Министерството на околната среда и водите допълни националния списък на страната от влажни зони с нов обект – „Карстов комплекс Драгоманско блато”, с обща площ 14 967 ха. Това е най-голямата по площ влажна зона с международно значение за страната. С обявяването на комплекса броят на Рамсарските места в България става 11, с обща площ 35 273 ха.

В границите на „Карстов комплекс Драгоманско блато” попадат последните опазени в България карстови блата. Влажната зона е единствена от този тип за България и рядка за Балканския полуостров.

След официалното връчване е предвидена пресконференция.

В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г. В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.

Ето и досегашният списък (без „Карстов комплекс Драгоманско блато”):

- Комплекс Беленски острови – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
- Остров Ибиша – в списъка от 2002 г., с настояща площ 372 ха
- Езеро Сребърна – в списъка от 1975 г., с настояща площ 1 357 ха
- Дуранкулашко езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 350 ха
- Шабленско езеро – в списъка от 1996 г., с настояща площ 404 ха
- Комплекс Поморие (Поморийското езеро и устието на р. Ахелой) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 814 ха
- Атанасовско езеро – в списъка от 1984 г., с настояща площ 1 404 ха
- Езеро Вая – в списъка от 2002 г., с настояща площ 2899,9 ха
- Пода (Защитена местност Пода и залива Форос) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
- Комплекс Ропотамо – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха