Защо тъгува “дребният” търговец на горива

Kолона от цистерни, всяка на стойност между 20 хиляди евро (на старо) и 100 хиляди евро (нова) се разходи по Околовръстното на София в знак на протест срещу приемането на закона за горивата.

Това пише в. „Труд“.

„Закон за горивата, ама ние да не сме Саудитска Арабия, че да имаме закон за горивата, заявиха протестиращите. – Кому са нужни тия безкрайни регистрации и пререгистрации, натоварват ни с непосилни средства, законът не трябва да важи за всички!”

Причините за бурното възмущение на „дребните и средните” са няколко текста в приетия на първо четене законопроект, предвиждащи регистрационен режим, изискване за висок уставен капитал и предоставяне на обезпечения в размер на 20 000 лв. за търговци на дребно и 3 милиона лева за притежатели на складове.

Макар сумите на обезпеченията да звучат стряскащо, на практика затруднението, което би изпитал всеки собственик на бензиностанция, за да отговори на изискването, е да загуби малко време в обслужващата го банка, за да получи банкова гаранция за нужната сума на цената от около 500-600 лв. годишно. Това е по-малко, отколкото струват еднаквите дъждобрани и плакатите под калъп на протестиращите пред Министерски съвет.

Колкото до уставния капитал, всеки знае, че това не са някакви блокирани пари – той се внася и веднага се изнася. Нито едно от тези условия няма връзка с цената на горивата и няма как да доведе до тяхното поскъпване. Затова е очевидно, че заплахите с 10-процентен скок на цените са за баламосване на публиката, а истинската причина за яростния отпор срещу закона е самата регистрация.

По някаква причина обявяващите се за „дребни и средни” не желаят държавата да знае какви точно обекти, цистерни, складове и инсталации притежават, къде се намират те, откъде идва и къде отива горивото, с което търгуват. Това е, меко казано, странно, защото ако си „бял” търговец, би трябвало просто да препотвърдиш, че обектът ти отговаря на условията за работа с опасни горими вещества, свързан е онлайн с приходните агенции и продава легално закупени горива с доказан произход. Ако пък имаш легален склад, то той трябва да притежава съответните устройства за отчитане на входа и изхода и във всеки един момент митничарите знаят какво и колко влиза и излиза от него.

Защо тогава е тази ярост към още неприетия закон? Частичен отговор на това дава публичният списък с длъжници на НАП, съдържащ лица и фирми с неплатени данъци от над 5000 лв., които от години не могат да бъдат събрани, защото фирмите са неоткриваеми или препродадени на малоимотни и безимотни граждани.

Направихме експеримент – извадихме от списъка само фирмите, съдържащи в името си думите „Ойл”, „Газ”, „Петрол” и „Нафта”, без гаранции, че всички те се занимават с търговия с горива, но с презумпцията, че освен тях в списъка има поне още толкова фирми от бранша, които не съдържат тези думи в името си. Така че можем да приемем, че извадката, която се получи, е представителна за степента на риска, който създава този сектор за хазната.

Какво установихме: 166 фирми, отговарящи на условието, дължат на хазната сумата от…271 милиона 215 хиляди лева! Между тях няма известни имена, с изключение на две по-популярни малки вериги на средни търговци.

Открихме редица странни съвпадения: фирма, регистрирана на даден адрес, през определена година влиза в списъка на НАП с неплатени данъци за над 500 хиляди лева, а на следващата година, на абсолютно същия адрес, друга фирма с друго име, вече е длъжник на НАП също с над 500 хиляди лева. Такива случаи установихме във Варна, Пловдив, Пазарджик, Сандански, Русе, София, практически в цялата страна.

Друг интересен детайл от списъка на въпросните фирми е размерът на техните задължения. Точно половината от извадката дължат данъци между 500 хиляди и 20 милиона лева, а други 37% – между 100 хиляди и 500 хиляди лв.

Тъй като обикновено влизането в „черния списък” на НАП е свързано с неплащане на ДДС, можем да направим приблизителната сметка, че само тези фирми са завъртяли оборот от над 1 милиард 356 милиона лева! Превърнато в горива, дори да приемем много високата средна цена на придобиване от 2 лв./литър, това прави количества от близо 680 милиона литра. Справка с отчета на Агенция Митници показва, че това количество представлява точно 20% от всички легални годишни продажби на горива в страната!

На фона на тези факти, ако все още някой се чуди защо „дребния” бизнес е обвързван с милиардната дупка от горива в бюджета, да погледне обществено достъпните източници. Необяснимо е, защо финансовото министерство, същото, което в свой анализ констатира липсата на точно 1 милиард лева приходи в хазната, не е сред най-яростните защитници на опитите да се запуши тази пробойна. Все пак и НАП, и Агенция Митници, с чиято пробита система се занимава вече и ОЛАФ, са под шапката на въпросното министерство.