Кристалина Георгиева – най-харесваният политик

И през февруари българският еврокомисар Кристалина Георгиева продължава да бъде най-одобряваният политик, заемащ пост извън страната, сочи изследване на НЦИОМ, съобщават от социологическата агенцията. Дейността й получава одобрението на 66% от българите, като този дял остава непроменен от есента на 2011 г.

Теренната работа на екипа на НЦИОМ по настоящото изследване съвпадна с бедственото положение в страната, породено от минусовите температури, снеговалежите и последвалите наводнения. Онези от политиците, които отидоха сред хората и се ангажираха с проблемите им, успяха да минимизират негативните нагласи към работата си.

Така политик номер едно за февруари 2012 г. е премиерът Борисов, работата на когото е одобрявана от 51% от българите. По този показател не регистрираме промяна в сравнение с края на миналата година. Трябва да се отбележи обаче, че през този месец с 4% намалява неодобрението към премиера. Министър-председателят по-често печели доверието на младите българи, на хората на възраст между 40 и 50 години, на столичаните и на респондентите със среден и по-висок жизнен стандарт. Премиерът е и най-одобряваният лидер на партия от собствения й електорат.

На фона на усилията на кабинета за справяне с тежката зимна обстановка, през последните седмици президентът не беше в центъра на общественото внимание. Одобрението на работата му възлиза на 50% и е два пъти и половина по-високо от неодобрението. Росен Плевнелиев е одобряван от високообразованите българи, от хората на възраст между 40 и 50 години и от близо 90% от симпатизантите на партия ГЕРБ.

Първите стъпки на Росен Плевнелиев като президент срещат положителен отзвук сред половината българи. Неодобрение към действията на президента в началото на мандата му изразяват 13%, като сред тях преобладават левите избиратели.

Обществените очаквания към Росен Плевнелиев се свързват преди всичко с ангажирането му с икономическите проблеми и справянето с последиците от икономическата криза в страната. От него се очакват инициативи за намаляване на безработицата у нас, предлагане на мерки за излизане от кризата и за развитието на икономиката (подпомагане на бизнеса, привличане на инвестиции) с цел повишаване на жизнения стандарт.

На четвърто място в ранглистата на политиците се нарежда Георги Първанов, чието одобрение възлиза на 44%. Не регистрираме промяна в масовите нагласи към доскорошния президент. Това се дължи преди всичко заради предстоящата битка за лидерство в БСП логично задържа общественото внимание към неговата личност, коментарът на НЦИОМ.

На пето място с равни дялове на одобрение за дейността им са двама политици – Меглена Кунева и Цветан Цветанов, одобрявани от по 41% от българите. В сравнение с времето около президентския вот, Кунева губи 4% одобрение.

Непосредствено след първите петима политици се нареждат министрите Николай Младенов и Мирослав Найденов, одобрявани от по 40% от пълнолетните българи. При това и двамата губят по 4% одобрение, без това да преминава в ръст на неодобрение към работата им. Вицепрезидентът Маргарита Попова през февруари е одобрявана от 37% и се ползва с подкрепата на две трети от избирателите на ПП ГЕРБ.

Вежди Рашидов е четвъртият министър от кабинета, който намира място в топ 10 на най-популярните български политици, като одобрението му възлиза на 35%. Одобрението към работата му леко нараства, а неодобрението се свива с 6%.в сравнение с късната есен на 2011 г.

Макар и не първенец сред министрите по рейтинг, с най-голям ръст на одобрение през февруари е министър Лиляна Павлова – 11%. Тя бе в центъра на общественото внимание около тежката зимна обстановка в страната и оценките за работата й са повлияни от действията й през последния месец.

С 6 пункта расте неодобрението към министър Нона Караджова, която продължава да е начело в негативната класация на министрите със слаб рейтинг. Най-неодобряваните министри остават онези, които оглавяват тежките и проблемни сфери – финансите, социалната политика и здравеопазването.

Одобрение към институциите

Като цяло отношението на българите към работата на парламента и правителството не се е променило съществено за последните три месеца. Негативните обществени оценки за свършеното от тези две институции продължават да вземат връх над позитивните. През февруари 2012 г. одобрението към работата на  Народно събрание е 23%,  а неодобрението – 60 на сто. Въпреки това, сравнителният анализ на данните показва, че от ноември 2011 г. неодобрението е намаляло с 6%.

Правителството е одобрявано от 35% от пълнолетните българи, като този дял e с 1% по-малък в сравнение с ноември 2011 г. Недоволни от работата на кабинета са 49 %, което е с 4 на сто по-малко в сравнение с ноември м. г.

Полицията продължава да бъде най-одобряваната институция и през февруари 2012 г. (от 42% от българите), макар одобряващите работата й да намаляват с 5% за последните три месеца. Неодобрението за дейността на полицията не търпи значителни промени през последните три месеца (38% през ноември 2011 г. и 40% през февруари 2012 г.).

Положителните оценки за работата и на полицията, и на армията са повече от отрицателните. Одобрението за армията, макар и минимално, нараства с 2% през последните месеци.

За последните три месеца отношението към дейността на прокуратурата и съда остава непроменено – неодобрението за дейността на тези институции е над три пъти по-високо от одобрението. Работата на всяка от двете институции е одобрявана от по 17% от интервюираните. 58% от пълнолетните българи не одобряват дейността на прокуратурата, а 61% са критични към работата на съда.

За последните три месеца одобрението за Българската православна църква намалява със 17% (от 53% на 36%). Същевременно критичните настроения към тази институция нарастват с 13%. Резкият спад на одобрението към църквата се дължи на огласените данни за принадлежност на митрополити от Светия синод на Българската православна църква към ДС, както и на изнесените в медиите случаи, свързани с имотното състояние на висши духовници и с конфликти, в които те участват.

 

Влияние на политическите партии

ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила, ползваща се с подкрепата на 29% от избирателите. БСП има подкрепата на 17,5% от всички интервюирани. ДПС е трета политическа сила със 7% електорален дял. Синята коалиция взема известна, макар и неголяма електорална преднина пред „Атака“.

Към момента най-консолидиран остава електоратът на ДПС – 84% от избирателите на партията през 2009 г. и днес биха гласували за нея. Сред избирателите на БСП този дял възлиза на 79%, а сред тези на ГЕРБ – на 70%.

Що се отнася до разпределението на политическо влияние, нещата изглеждат "застинали" само на пръв поглед. В публичното пространство вече излизат различни сигнали за търсене на управленски алтернативи. Заявката на Меглена Кунева е факт. Правят се и опити за обединяване на политически субекти, останали под бариерата на парламентарното представителство през последните години.

Допълнително картината на политическото роене се усложнява от деленето на симпатизантите на партия „Атака”. НФСБ не изчезва от политическата карта след изборите от 2011 г., а макар и слабо засега, е забелязана и заявката на Слави Бинев за политическа партия.

Във времето до края на календарната 2012 година очевидно ще наблюдаваме тестването на различни политически идеи, проекти и лидери. Тепърва предстои да се изследва и анализира дали това ще отслаби позициите на управляващите в навечерието на парламентарния вот през 2013 година, или ще способства за изграждане на стабилни партньорства и коалиции.