Шефът на ДАНС дава на съда уроци по право

ДАНС е отказала достъп на вещо лице за допълнителна експертиза на записите от камерите по делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов. Тримата са обвинени за това, че на 1 април 2010 г. в София в съучастие - Цонев и Попов като извършители, а Сантиров като помагач, са дали подкуп в размер на 20 000 евро на следователя Петьо Петров. Записите от камерите съдържат кадри как се осъществява подкупът.

На предишните заседания по делото съдия Иван Коев изслуша техническата експертиза, според която кадрите са неподправени. Поиска се обаче допълнително информация за експертизата. До тази допълнителна информация вещото лице не е могло да стигне, тъй като ДАНС не го е допуснал.

Председателят на службата Константин Казаков е изпратил писмо до Софийски градски съд, в което, заявява, че тази информация не може да бъде предоставена. Писмото е адресирано не само до 24 състав на СГС, а до парламентарните комисии за контрол на ДАНС и за вътрешна сигурност и обществен ред, до вътрешния министър Цветан Цветанов, до правосъдния Диана Ковачева, до главния прокурор, до председателя на Върховния касационен съд, до представляващия Висшия съдебен съвет и до ДКСИ.

В няколко страници Казаков излага и мотиви защо няма да изпълни определението на съда. „Самият НПК в чл. 125, ал. 2 във вр. с чл. 263, ал. 1 императивно указва, че в рамките на съдебната фаза на процеса съдът при закрити врати събира и проверява веществени доказателствени средства (ВДС). Но проверката касае единствено ВДС, а не техническите средства за тяхното изготвяне. Следователно назначаването на експертиза надхвърля правомощията на съда по НПК и създава необосновани предпоставки да се затрудни доказването на обвинението“, пише Казаков до всички институции, в това число и до състава на СГС по делото.

Нататък председателят на ДАНС твърди, че съдебното заседание, на което е била назначена експертизата, не е било засекретено, провело се е при открити врати, въпреки че се представят класифицирани документи. „Предоставяне на информация за извършване на експертиза в посочения вид и обем е в нарушение на правилата за защита на класифицираната информация", пише още Казаков.

Той прави анализ на законодателната уредба и на дейностите, свързани с класифицираната информация в рамките на наказателното производство като се позовава на НПК и ЗЗКИ. Прави заключението, че „разгласяването на параметрите на техническите средства за СРС чрез предоставяне за целите на експертизата би компрометирало в бъдеще и би създало условия за застрашаване на живота на служителите, които участват в използването на СРС и на ВДС. Създава се риск на защитата на техническите параметри и би поставило под въпрос международния авторитет на ДАНС като надежден партньор на НАТО и Европейския съюз". Освен това би довело и до необходимостта да се подмени цялата апаратура, което било ненужно и скъпо. Освен това цялата тази информация е секретна – държавна тайна.

Защитата по делото веднага реагира на писмото, определяйки го като „безпрецедентно“ и  „брутална полицейска намеса в работата на съда“. Преди да се произнесе председателят на състава Иван Коев докладва постъпило писмо от Правната комисия на ВСС до председателя на СГС, в което се казва, че съветът няма правомощията да упражнява контрол върху съдебните и прокурорски актове.

След кратко съвещание съдия Коев заяви, че не смята делото за изяснено и че експертизата трябва да бъде извършена. Ще бъде изпратено още едно писмо до председателя на ДАНС да съдейства на вещото лице, което днес отсъстваше от залата, въпреки че беше редовно призовано. Съдът поиска обяснения от Евгени Николов от БАН защо не е бил в зала и ако няма уважителна причина, ще последна глоба. Следващото заседание е насрочено за 22 май.

„Аз няма да се повлияя от тона на някого, пък било то и от председателя на ДАНС“, заяви пред журналисти съдия Коев. „Не искам да коментирам поведението на когото и да било. Задачата на вещото лице е да каже на какво се дължат разминаванията на записите и дали има манипулации, или нещо друго“, посочи той.

Съдия Коев не споделя анализа на председателя на ДАНС на текстовете от НПК, които той сочи и от Закона за защита на класифицираната информация. „Аз съм изложил своето становище в определението на съда, с което съм предприел публично предявяване на страните по веществените доказателства, изготвени по делото”, каза магистратът.

Той обясни, че не приема писмото от ДАНС лично, но се надява отказът за предоставяне на информация по делото и кръглата маса в Парламента за защитата на класифицираната информация при разглеждане на делата в съда, да са случайни съвпаденията във времето.

Прокурорът по делото Божидар Джамбазов каза пред журналисти, че не може да коментира решението на ДАНС, но за него не било нужно да се прави допълнителна експертиза. „На базата на заключенията на вещото лице няма манипулация на записа на базата на заключения, а това е заключение, което в миналото съдебно заседание беше прието от съда. То вече е част от доказателствата“, заяви той. 

„В писмото от ДАНС се цитират разпоредби от закона, на които се прави анализ от страна на председателя на ДАНС и по какъв начин следва да се прилага законът. Според мен няма никакво разминаване в кадрите на записите”, допълни прокурор Джамбазов.