42% от българите одобряват едновременно президента и премиера

Отношение към основните държавни институции
Отношението на българите към работата на парламента и правителството не търпи значими промени през последните шест месеца. В началото на април 2012 г. негативните обществени оценки за свършеното от тези две институции продължават да преобладават над позитивните, съобщиха от НЦИОМ.
Одобрението към работата на 41-то Народно събрание е 22%, точно колкото е било и преди шест месеца – през ноември 2011 г.
Парламентът е одобряван по-често от хора на възраст между 50 и 60 години, от високообразовани респонденти, но и от такива с образование по-ниско от основното, от служащи и от заможни. 45% от избирателите на ГЕРБ твърдят, че са доволни от работата на българското Народно събрание. Като цяло живеещите в градове дават по-високи оценки от жителите на селата за свършеното от депутатите. Най-критични към работата на парламента са привържениците на БСП.
Председателят на парламента Цецка Цачева е одобрявана от 29% от участвалите в изследването. Две трети от одобряващите работата на българското Народно събрание одобряват и дейността на неговия председател. Близо половината от неодобряващите работата на парламента българи обаче в същото време дават добри оценки за работата на председателя Цецка Цачева.
Жените, високообразованите респонденти, жителите на градовете-областни центрове и заможните респонденти по-често от останалите одобряват работата на председателя на парламента.
В началото на април правителството е одобрявано от 35% от интервюираните, като този дял сe запазва без промени от началото на годината. Леко расте неодобрението към кабинета (с 3%). Кабинетът е подкрепян по-често от мъжете, от хората в активна трудова възраст (между 30 и 60 години), от респондентите със средно и по-високо образование и от служащите. Над средното одобрение за правителството регистрираме и сред населението на големите градове, сред заможните респонденти, както и сред привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция.
Министър-председателят Бойко Борисов е одобряван от 51,4% от българите. Неодобрението за работата му остава сравнително постоянна величина през последните девет месеца.
На 33% възлиза делът на респондентите, които одобряват едновременно премиера и кабинета.

39% от българите са на мнение, че смяната на министри в правителството ще се отрази по-скоро положително на неговата работа, а 29% са на противоположното мнение. Преценките са подвластни на отношението към кабинета изобщо. Две трети от българите, които одобряват работата на правителството, са на мнение, че смените на министри ще се отразят по-скоро положително на работата му, а само 18% от даващите добри оценки за кабинета сочат, че промените могат да донесат негативи.
Положителни промени след кадровата рокада в правителството очакват хората в активна трудова възраст, столичаните, заможните хора и избирателите на ГЕРБ.
С изключение на църквата и полицията, за работата на които има ръст на позитивните оценки, регистрираме лек спад в одобрението за работата на повечето институции. Докато за църквата може да се твърди, че има известно отзвучаване на скандалите от последните месеци, то оценките за работата на полицията търпят динамични промени и по правило са производни на актуалната конюнктура в сферата на сигурността.
Регистрираме съществена разлика в зависимост от пола на респондентите, когато става въпрос за одобрението към църквата. 54% от жените одобряват работата на тази институция, докато сред мъжете положителни оценки дават 39%. Най-критични към работата на църквата са висшистите, жителите на столицата и служащите. 51% от хората, определящи се като православни християни, одобряват Българската православна църква.
Одобрението към работата на полицията нараства с 3% от началото на годината (в момента възлиза на 46%), а неодобрението се запазва почти без промени (40% през февруари 2012 г. и 41% през април 2012 г.).
Положителните оценки за работата на полицията, на армията и на църквата са повече от отрицателните.
БНТ и БНР получават обществено доверие, което значително надхвърля  регистрираното за работата на останалите тествани институции.
От началото на годината отношението към дейността на прокуратурата и на съда търпи еднозначно негативни промени – неодобрението за дейността на тези институции е близо пет пъти по-високо от одобрението и продължава да нараства.
През април т.г. 62% от пълнолетните българи заявяват, че не одобряват дейността на прокуратурата (с 4% повече, в сравнение с февруари), а 66% са критични към работата на съда (с 5% повече, в сравнение с февруари).
Работата на всяка от двете институции е одобрявана от по 14% от интервюираните.

Вторичният анализ на резултатите от настоящото проучване показва, че няма политическа обагреност в оценките за работата на тези две институции. Подкрепата за работата на съда сред симпатизантите на ГЕРБ е по-висока от средната регистрирана, което изключва критиките към тази институция да бъдат тълкувани единствено като обусловени политически. Неодобрението към съда е над средното сред най-беззащитните обществени прослойки – бедните, възрастните и необразованите хора.
Работата на прокуратурата среща подчертано неодобрение от столичаните и от жителите на градовете-областни центрове. Едва 4% от столичаните дават положителни оценки за работата на тази институция.
Най-одобряваните български политици
И през април Кристалина Георгиева продължава да бъде най-одобряваният политик, макар заемащ пост извън страната. НЦИОМ счита за уместно отново да уточни, че тестирането на нагласите към българския еврокомисар не бива да служи за механично сравняване на оценките за дейността на Кристалина Георгиева с тези на действащите в България национални политици.
НЦИОМ регистрира общественото одобрение към дейността на политиците, като изисква отговори поотделно за ръководителите на основните държавни институции, за ръководителите на парламентарните групи, за министрите от кабинета и за други политици, които са били в центъра на обществения живот през последните месеци.
Така политик номер едно за април 2012 г. е президентът Росен Плевнелиев, който получава одобрението на 51,7% от интервюираните. С почти идентичен резултат, отстоящ на десети е премиерът Борисов, одобряван от 51,4%. Премиерът продължава да бъде и най-харесваният лидер на партия от собствения й електорат (сред 92% от симпатизантите на ГЕРБ).
42% от българите одобряват едновременно президента и премиера.
Двама министри заемат следващите места в класацията по одобрение – Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Така се затвърждава доминацията на лица от управляващите в групата на най-одобряваните политици.
Мъжете, заможните и жителите на големите градове по-често от останалите одобряват работата на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
През април Георги Първанов губи 3% от одобрението си в сравнение с февруари и отстъпва в класацията на най-одобряваните политици. Въпреки това и през този месец Георги Първанов се нарежда сред най-популярните български политици. Преди него се нареждат президентът, премиерът, вътрешният и земеделският министри.
Независимо от високото одобрение за работата му, външният министър Николай Младенов добавя 6% неодобрение за дейността си през изминалия месец.
Меглена Кунева се нарежда на пето място заедно с Георги Първанов в класацията за най-популярните български политици, въпреки че неодобрението към нея е значително по-малък дял от неодобрението към Георги Първанов. Кунева печели най-много симпатии сред левите избиратели (одобряват я 47% от тях), но и сред симпатизиращите на ГЕРБ и на ДПС (одобряват я около 40% от симпатизантите на ГЕРБ и 43% от избирателите на ДПС). Меглена Кунева е особено популярна сред жените, сред хората на възраст между 30 и 60 години, както и сред живеещите извън столицата.
Расте популярността на министър Лиляна Павлова, която от началото на годината е в групата на най-одобряваните членове на кабинета. Откакто е министър на регионалното развитие, тя е повишила три пъти одобрението за работата си и е министърът с най-бързо растящ рейтинг. Високи оценки за работата й дават предимно хора в активна трудова възраст, както и високообразовани респонденти. Тя е един от министрите, които се ползват с най-голямо одобрение сред заетите в сферата на частния бизнес. Лиляна Павлова се ползва и с растяща подкрепа сред избирателите на ГЕРБ – одобряват я 60% от тях.
Вицепрезидентът Маргарита Попова също попада в класацията на десетимата най-популярни български политици, като действията й носят както ръст на одобрението, така и на неодобрението. Одобрението за работата на вицепрезидента през април е с десет пункта по-високо от неодобрението.
Най-одобряваните политици през април 2012 г.

Сред министрите, които добавят одобрение от началото на годината, през този месец се нарежда и Тотю Младенов, чиято роля при решаване на трудови казуси се оценява положително от общественото мнение. Въпреки благоприятната тенденция, която регистрираме при него, обаче, той остава сред министрите с все още високо неодобрение.
Лиляна Павлова, Мирослав Найденов, Николай Младенов и Свилен Нейков са членовете на кабинета, одобрението за работата на които е по-висок дял от неодобрението.
Министрите, които оглавяват тежките и проблемни сфери – финансите и социалната политика и през април са с най-високо неодобрение в кабинета.
Сергей Станишев продължава да е най-одобряваният лидер на парламентарна група, следван от Красимир Велчев. С 3% нараства одобрението към Мартин Димитров, което е и най-изразителната позитивна промяна в рейтингите на лидерите на парламентарни групи. Рейтингът на Волен Сидеров все още е подвластен на негативните тенденции след президентските и местните избори.

Влияние на политическите партии
Електоралната тежест на ГЕРБ е сравнително постоянна величина през последната година – около 29-31%. От септември насам същото може да се каже и за симпатизантите на БСП, които остават в рамките на 18-20%. Леко се свива делът на деклариралите симпатии към ДПС и към Атака.
Ако изборите бяха днес, в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Синята коалиция и формацията на Меглена Кунева („България на гражданите”). Шансове да влезе има и националистическа партия, макар и не безпроблемно. Нужно е още време, за да стане ясно какъв избор ще направят гласувалите за Атака през 2009 година.
ГЕРБ запазва две трети от избирателите си от парламентарния вот през 2009 година. Всеки четвърти избирател на управляващите от 2009 година днес посочва, че се чувства разколебан. ГЕРБ запазва профила на избирателите си – хора на възраст до 50 години, жители на градовете-областни центрове, образовани и заможни респонденти.
БСП може да разчита на три четвърти от избирателите си от изборите през 2009 година. Избирателите на БСП продължават да бъдат по-твърд електорат на своята партия от тези на ГЕРБ.
В хода на лидерската надпревара в БСП намалява дистанцията между вътрешнопартийните предпочитания към Сергей Станишев и Георги Първанов.

Регистрираме известни разлики в националния профил на одобрението към двамата водещи политици на левицата. Под половината от българите, които одобряват Георги Първанов, гледат с добро око и на Сергей Станишев, докато болшинството от одобряващите Станишев (83%) одобряват и доскорошния президент.
Подкрепата за Първанов от страна на ДПС е масова. По това неговият профил се различава от профила на одобрение на лидера на БСП Сергей Станишев, който има зад себе си главно симпатиите на социалистите и по-малко периферна подкрепа.
Страстите на предстоящия парламентарен вот в крайна сметка ще бъдат изнесени към политическите централи на ГЕРБ и на БСП. Вотът за формацията на Кунева по принцип изглежда приемлив и за избиратели на по-малки партии, както и за политически пасивните. Сред симпатизантите на „България на гражданите” на Кунева преобладават млади и образовани българи, както и жители на градовете извън столицата.
Иван Костов и Мартин Димитров са одобрявани едновременно от 4% от българите, като Иван Костов има най-добри позиции сред симпатизантите на Синята коалиция и сред столичаните, а Мартин Димитров получава равномерна подкрепа сред градското население – както в столицата, така и в градовете-областни центрове и в по-малките градове.

Потенциалът и ограниченията за нова политическа партия
Една от причините за доминацията на партия ГЕРБ в публичното пространство, изтъквана от анализаторите, е липсата на политическа алтернатива. Като такава се очертава единствено БСП, но тя не може да излезе извън традиционните си симпатизанти, чиито дял, заедно с периферията, не надхвърля една пета от всички избиратели в страната.
НЦИОМ по традиция тества готовността на избирателите да гласуват за нова партия, различна от досега съществуващите. Така формулиран, въпросът не измерва директно електорален потенциал, а по-скоро служи като ориентир за готовността на избирателите да подкрепят нови политически проекти. По този начин се отчита и делът на разочарованите от сегашните политически партии.
Делът на готовите да гласуват за нова политическа формация, различна от досега съществуващите, през април 2012 г. възлиза на 31%, или на около една трета от всички избиратели. Подобни дялове регистрирахме и през изминалата 2011 година, като най-ниския дял на търсещите нова политическа алтернатива (24% от интервюираните) отчетохме през юли 2011 г., т.е. в периода преди президентските и местните избори, когато партиите мобилизират максимално електоратите си.

Бихте ли гласували за нова политическа формация, различна от досега съществуващите?

Социално-демографският прочит на данните показва, че по-склонни да подкрепят нова партия са най-младите (до 29 години), висшистите и жителите на градовете извън столицата, както и колебаещите се в политическия си избор респонденти.
През тази година за гласовете на търсещите алтернатива избиратели се конкурират няколко нововъзникнали политически формации (някои от които вече участваха в президентските и в местните избори). С най-големи шансове сред тях са „България на гражданите” на Меглена Кунева и НФСБ.
Очаквания за бъдещето на страната
Няма значими промени в дела на оптимистите за бъдещето на страната през последната година. С 4 пункта обаче нарастват песимистите за перспективите на България за същия период.
Оптимистите за собственото си бъдеще продължават да бъдат повече от оптимистите за бъдещето на страната и тази тенденция също е устойчива от 2011 година насам. При това не регистрираме ръст в песимизма за индивидуалната перспектива на българите.
Сред оптимистите за страната преобладават младите, образованите, заможните, трудовозаетите и жителите на градовете. При тях оптимизмът взема връх над песимизма. Сред привържениците на ГЕРБ и на десните партии регистрираме по-изявени оптимистични нагласи, а сред симпатизиращите на опозиционни формации – по-често песимистични.
По-оптимистично настроени към своята персонална перспектива отново са младите, високообразованите, работещите и жителите на градовете.