АФИС: ГЕРБ със спад, БСП удържа позиции

Със скъсяването на дистанцията на времето до предстоящите избори за Европейски парламент, въпросителните за резултата, вместо да намаляват, се увеличават. БСП удържа позицията си, подкрепата за ГЕРБ продължава да спада, съобщава в свое проучване Афис.

Преди месец шансовете на коалицията "Обединени патриоти" за един мандат е под въпрос, а сега единият мандат изглежда сигурен с възможност за нещо повече. Обратно е положението на извънпарламентарната десница, която преди месец е определяна като почти сигурен призьор в следващия европарламент, а сега се разделя с надеждата дори за един мандат, обяснява социологическата агенция.

Обединените патриоти могат да разчитат на успех, само ако коалицията оцелее в сегашния си обединен формат - нещо, което, предвид скорошните изявления на нейните лидери и разнопосочните им послания е поставено на карта.

Евентуалното самостоятелно участие на изборите на трите съставящия партии е обречено на провал. При извънпарламентарните десни ситуацията е съществено различна: механичният сбор на отделните партии надхвърля потенциала на цялото - обединеното дясно.

Има нова ситуация и при трите водещи формации - БСП, ГЕРБ и ДПС,

които за момента са единствените сигурни претенденти за места в следващия Европейски парламент.

БСП успява да удържа позицията си на лидер, но подкрепата за ГЕРБ преминава под психологическата граница от 20% от всички избиратели. Докато подкрепата за ДПС се запазва на устойчиви нива, битката за първото място вече е под знака на увеличаващото се предимство на БСП.

Делът на потенциалните негласуващи и на онези, които не биха подкрепили никого, намалява. Увеличеният дял на колебаещите се избиратели на пръв поглед буди недоумение, но само на пръв поглед, защото данните в дълбочина очертават причините.

През февруари продължава процесът на влошаване на масовите оценки за социално-икономическото положение, но тенденцията вече е в ускорена.

61% от хората смятат, че нещата в България се движат в неправилна посока. През декември миналата година този дял е възлизал на 54 на сто. Заедно с това с 4 пункта намалява делът на хората, които смятат, че живеят по същия начин като всички останали, но с 6 пункта нараства делът на онези, които преценяват, че живеят по-зле.

Рязко спада и нивото на оптимизма за бъдещето:

на въпроса "Как очаквате да живеете догодина?" - с 6% по-малко са отговорите "По-добре" и с 5% повече отговорите "По-зле".

Всичко това се отразява на ниското доверие във всички институции.

За четвърти пореден месец Народното събрание затваря дъното на класацията с емблематично ниското доверие от 14%, изпреварвайки в негативната класация съда и прокуратурата. Спада доверието във всички останали институции, включително и в тези, които запазват позитивния си рейтинг - Националният омбудсман, президентът и Европейският съюз.

Тоталната делегитимация на институциите засяга пряко и косвено и отношението към всичко свързано с държавността и обществените елити. Заподозрени, че обслужват мненията и позициите на елита, са пострадали дори медиите, които също вече се нареждат в числото на структурите с отрицателен рейтинг. Страничен остров на запазващо се доверие остава църквата.

66% са избирателите, които под различна форма се обявяват за смяна на правителството (41% - за извънредни избори незабавно, 20% - за смяна на министрите и 5% а - за нов кабинет в рамките на сегашния парламент). Идеята правителството да се запази в сегашния си формат се подкрепя от едва 20 на сто. През септември миналата година този дял е възлизал на 38 на сто.

Крайното средство като действие, избрано от опозицията с напускането на парламента, на този етап се ползва със сравнително високо одобрение - 63% - напълно обяснимо предвид на изключително ниското ниво на доверието във върховната институция на властта. Половината от одобряващите това действие дори не са разбрали защо точно БСП е напуснала парламента.

Дистанцирането от дейността на институцията, която не се ползва с одобрението на хората, априори е възприето като нещо положително.

Всичко това се трансформира в масова неприязън към статуквото

и търсене на подходящ инструмент за протест, което се материализира в предимството на опозицията по повод на предстоящите евроизбори.

Антипатията към статуквото и хаотичното желание за каквато и да е промяна е на път да превърне тези избори в залог за нещо по-голямо, отколкото те представляват като значение за всекидневието на българските граждани.