Мая Илиева: В правова държава ли живеем и в кой век?

Уволнената от "Аджибадем Сити Клиник" медицинска сестра Мая Илиева разказа своята версия за случилото се. Тя даде съвместна пресконференция с омбудсмана Мая Манолова. Ето какво разказа Илиева, която от няколко месеца се бори за правата на медицински сестри за по-добри възнаграждения и условия на труд чрез протести. Припомняме, че по този повод тя гостува и в студиото на ФАКТИ.

"Единственото нещо, което исках като една обикновена медицинска сестра, е да работя при по-добри условия на труд и по-добро заплащане. За качеството на работата, която предлагам и за звеното, в което лично аз работя. Благодарение на целия труд, който съм положила за тази болница, за това, че отидох с преференции там, участвах в създаването на тази клиника и съм от първите, които започнаха работа там, стигнахме до едно положение, в което работодателят да ме намери за неудобна за това, че си търся правата, че искам те да бъдат спазвани и да бъдат спазвани българските закони. И да се стигне до това дисциплинарно уволнение... Разбира се, че ще си потърся правата и в съда. Това няма да остане така, не е за първи път. От 2012 г. съм председател на синдикална организация в болница "Токуда". Тогава беше под ръководството на д-р Явор Дренски, който по същия начин се опита да се отърве от мен. Притискайки ме, наказвайки ме, заплашвайки ме. Лишаваха ме и от допълнително материално стимулиране. Завела съм и съм спечелила 5 дела срещу болницата, вкл. едното е лично срещу д-р Дренски. За съжаление не се променят и методите. Адвокатите са същите, единствено се сменят директорите в болницата. Срамно е, живеем ли в правова държава и в кой век, такива неща да се случват. Ясно е защо съм уволнена, ясно е, че съм неудобна, това няма да ме спре. Напротив, амбицира ме още повече. Ще побързаме и с регистрацията на синдикат на българските медицински специалисти. Мисля, че нуждата е огромна.

През всичките тези години аз съм наблюдавала много внимателно моите работодатели - те търсиха да намерят причина, поради която аз да не мога да се справям със служебните си задължения, за да могат да се отърват от мен точно по начина, по който го правят сега. Не можаха да намерят и затова потърсиха хора, които отвътре да могат от самата клиника да пуснат докладна срещу мен. Намериха си конкретната ситуация, написаха си съответно докладните, синдикатите без да ме уведомят, разбира се, си стиснаха ръцете с работодателя зад гърба ми. Никой до момента официално не ме е уведомил, че на мен ми е свален имунитетът, за самото решение, и никой не ме е уведомил за мотивите, които са довели до това решение. Никой не ми е искал каквото и да било обяснение за това дали е вярно или не. Ясна беше целта, това се знаеше отдавна, вкл. работодателите ми събираха и подписка срещу мен от мои колеги, за това, че не се справям със задълженията си и се налага те да ми ги вършат. Ясно беше, че клонят да ме дискредитират професионално, за да могат да ми свалят имунитета. В противен случай нямаше как да ме уволнят. Подписката започна веднага след протеста, който организирах в болница "Токуда". Разбрах, че я организират главните и старшите сестри на болницата. Разбрах, че я събират от колеги, които са от моето звено конкретно. Умишлено на мен тази подписка не ми е предоставяна, умишлено не е предоставяна и на колегите, с които аз работя в екип. На всички останали е предоставяна. Част от колегите, разбира се, са отказали да я подпишат, защото знаят за какво става въпрос. Много от младите колеги, които съм сигурна, че не ми знаят и фамилията, са се разписали поради страх от някаква разправа. Не знам колко подписа са събрани, аз лично не съм я виждала, знам от колеги, които са отказали да я подпишат, че има такава подписка.

Заповедта за уволнение получих в събота в 18,30 вечерта, извън работното време на каквато и да било администрация, по време на дежурство, разбира се. Заповедта трябваше веднага да влезе в действие. Аз можех да си тръгна още в 18,30. Но тъй като ръководството в самата заповед твърди, че аз не си върша задълженията, а пък самите те не знаят какво означава това да ме освободят предсрочно и да остане един час в реанимация сама сестра, тъй като оставаше една-единствена сестра на смяна с един болногледач, който няма и месец, той е студент по медицина. Аз разбира се останах да си довърша дежурството, предадох си пациентите и си тръгнах.

Реакцията на синдикатите по моя случай си обяснявам така. Още в самото начало, когато се вдигна вълната на недоволство в социалните мрежи, д-р Кокалов (бел.ред. д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ) ми се обади по телефона и ме заплаши да си затварям голямата уста, тъй като ще се погрижи лично да не работя повече в "Токуда". Мисля, че още оттогава нещата бяха ясни. Имах питане до тях дали ще ни подкрепят и то официално, с писмо. До този момент нямам отговор. Неофициално ми беше отговорено, че няма да ни подкрепят на първия протест, защото той е организиран в социалните мрежи - едно е да бъде организиран там, едно е от синдиката и щели да се компрометират, ако той не е успешен. Това беше неофициалната им позиция. За съжаление след това д-р Кокалов си позволи да обиди наша колежка в ефир, в едно предаване и съответно аз създадох една петиция с искане за оставката му, за това, че е абдикирал от синдикалните си задължения и се е държал грубо с нея."