ФАКТИ.БГ

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Съдбата на българско семейство през бурния ХХ век

Публикувана: 7 Декември, 2019 09:08
11 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2599
Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)
Снимки: Архив на д-р Александър Станчев
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 5 от 4 гласа.

Автор на материала д-р Мария Станчев, дъщеря на д-р Александър Станчев. Съавтор адв. Цветан Цветанов

Тези дни в медиите се срещат заглавия:“Тригодишно дете почина в София, назначена е незабавна проверка по случая в три болници. Лекари в България загубиха своята човечност и милосърдие, голяма част от тях се превърнаха в търговци. Ученик удари учител и излъга, че е бил пребит“.

Какво става? Разтърсено обществото ни се пита за състоянието на днешните здравеопазване и образование и за сакралната някога морално - етична страна на взаимоотношенията между лекари и пациенти, учители и ученици. Винаги ли е имало прояви на такова напрежение, каквито се констатират в наши дни? Дали хората избрали призванието да си лекар или учител едно време са били по-различни? Техният пример и житейски път следват ли се днес, или са само спорни спомени от далечното минало.

Представяме една ретро фото история, запечатала мигове от живота на двама млади български интелигенти през 30 - 50-те години на миналия ХХ век, свързали съдбата си. Учителката Здравка Станчева, по бащина линия от род на българи, преселници от Македония от китното планинско градче Рила /общината с националната светиня - Рилския манастир/.

И софиянецът д-р Александър Станчев, завършил през 1938 г. прочутата Първа мъжка гимназия в София, съученик на известния писател и изкуствовед академик Богомил Райнов. Александър е възпитаник на Школата за запасни офицери в Царство България по време на Втората световна война и служи като младши офицер, командир на разчет на противовъздушно оръдие. След това се дипломира като лекар, следвайки медицина в Марбург /Германия/, Загреб и София. Той е внук на Станчо Цветков Гърбев, първият председател на Мирковското взаимодавно спестовно земеделческо дружество "Орало". За незапознатите това е първата кооперация в България и на Балканите, основана на Димитровден, 26 октомври 1890 година със съдействието на писателя, първи председател на Българския учителски съюз и първи лидер на Радикалдемократическата партия Тодор Влайков.

Александър и Здравка са от поколението израснало по време и след Втората световна война за немалка част от което на първо място, освен оцеляването, българският дух и патриотизма са и ценности като да се влюбиш по тогавашния романтичен начин, да създадеш семейство, да работиш всеотдайно в най-бедни краища на България и да стоиш далеч от меркантилността. Според духа на ценностите, в които вярват Здравка и Александър заминават, срещат се и работят последователно в многолюдните по това време селища в живописната Малешевска (Огражден) планина - Цапарево Никудин, Микрево, община Струмяни,после в Петрич и завършват земния си път в градчето Рила до Рилския манастир.

Фотографиите, които публикуваме са запаметили мигове от техния скромен, но и пълноценен живот.

Станчо Цветков Гърбев ,дядото на Александър е първият председател на Мирковското взаимодавно спестовно земеделческо дружество "Орало",първата кооперация в България и на Балканите,основана на Димитровден - 26 октомври 1890 година. Гърбев е сред мирковчани, които преди Освобождението работят в Цариград и образуват там задруга, наречена от тях Мирковски вакъф. Председател на задругата е именно Станчо Гърбев. Вакъфът имал за цел да развива културно-просветна дейност, в това число спестовна и родолюбива. Предполага се, че при връщането си в България Станчо Гърбев или други участници във вакъфа са донесли със себе си неговия печат. Той е с арабски шрифт и се състои от 5 отделни части – четири равни части от кръглия печат и ръкохватка, която ги събира в едно цяло. Отделните части се съхранявали от отделни членове на управата на вакъфа. Поставянето му изисквало съгласието на всички членове, които предоставяли държаните от тях части, за да се събере целия печат. Днес печатът се съхранява в Националния кооперативен музей в сградата на Централния кооперативен съюз и е един от най-ценните и предизвикващи интерес експонати.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Станчо Цветков Гърбев, първият председател на Мирковското взаимодавно спестовно земеделческо дружество "Орало",първата кооперация в България и на Балканит, основана на 26 октомври 1890 година.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Мария и Цветко Станчеви, родителите на Александър Станчев, фотография от 1908 г.Бащата, един от синовете на Станчо Цветков Гърбев е завършил Военното училище в София,а впоследствие строително инженерство в Гент, Белгия.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Александър Станчев, първият от дясно наляво на снимка, преди войната от края на 30-те години на миналия ХХ в.. С приятели на празник, елегантно облечени по модата от епохата на суинга и с младежки мечти.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Александър, отдясно с приятел, снимка в неизвестен град по време на войната.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Младият офицер Александър Станчев, командир на разчет на противовъздушно оръдие на снимката в средата с бойните си другари – началото на 40- те години на миналия ХХ в. Втората световна война. Мястото е на позиция някъде на юг в тогавашната територия на Царство България, включваща и Беломорието.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Александър Станчев в средата на снимката с бойните си другари – началото на 40- те години на миналия ХХ в. Втората световна война. Мястото е на позиция някъде на юг в тогавашната територия на Царство България, включваща и Беломорието.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Младият офицер Александър Станчев, вторият отляво надясно със сабя, с други офицери в бойни униформи с по старши командир отпред на снимката – началото на 40- те години на миналия ХХ в., Втората световна война.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Здравка Станчева, на снимката клекналата най-отпред с приятелки, девойки от градчето Рила, облечени като лазарки по време на пролетния празничен народен обичай „Лазаруване“ на Лазаровден, събота, седмицата преди Великден. В миналото лазаруването е било важна част от моминството на всяка девойка. Снимка от края на 30-те години на миналия ХХ в.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Здравка Станчева, на снимката в средата на танцуващи девойчета от градчето Рила, облечени като лазарки по време на пролетния празничен народен обичай „Лазаруване“ на Лазаровден. Снимка от средата на 30-те години на миналия ХХ в.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Здравка Станчева,на снимката , първата отдясно от седналите деца от градчето Рила, облечени като лазарки по време на пролетния празничен народен обичай „Лазаруване“ на Лазаровден.Снимка от средата на 1930-те години.

Имало едно време лекар и учителка - част I (СНИМКИ)

Началото на втората половина на 40-те години на миналия ХХ век. Д-р Александър Станчев, първият отляво, сред колеги лекари и сестри, работещи в болница в София.

Следва продължение ....

София / България

Поставете оценка на статията:
Оценка 5 от 4 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
град козлодуй
1 Отговор
някога имаше истински лекар с призвание а сега лекар е тьрговец някога имаше учители сега учители не истинския учител трудно оцелява

Коментиран от #9


Оценка:
-6 +13

Цецко
2 Отговор
А, кой е тоя, Цветан Цветанов? Онзи ли дето си мисля ( с апартаментите)
Ми той е завършил бавноразвиващото и не може две думи на кръст да каже (точно като Бокича), та чак книги да пише?!

Оценка:
-3 +8

Лорчето, ценител на хубавото...!
3 Отговор
Това са най хуманните професии, най хубавия живот, скромен и романтичен, не богати, но наистина хора, които са живели смислен живот, отдали се на всичко добро плюс прекрасните си професии...! (Наистина, точно такъв живот ми харесва, дори и тези стари снимки , будят носталгия и всичко красиво - мое мнение)...!

Коментиран от #4


Оценка:
-2 +12

ГосТ
4 Отговор

До коментар #3 от "Лорчето, ценител на хубавото...!":


Ей Лорче, нещо смислено да напишеш най накрая. Въпреки че най хуманните професии са тези на учения и артиста. Най алтруистичните,най благородните.

Коментиран от #5


Оценка:
-5 +0

Слагам го някъде другаде📷☎️🦍🤯🚾🐷
5 Отговор

До коментар #4 от "ГосТ":


Твойто мнение и на такива като тебе...!

Коментиран от #6


Оценка:
-1 +3

ГосТ
6 Отговор

До коментар #5 от "Слагам го някъде другаде📷☎️🦍🤯🚾🐷":


Е защо с лошо бе Лорче ? Просто ти отварям очите

Коментиран от #7


Оценка:
-0 +0

На 6 рунд, нокаут
7 Отговор

До коментар #6 от "ГосТ":


Вие с лошото, аз ви отварям очите..! (Дори и Йончева е по хубава от тебе, а за ученото, го знаем...!)

Коментиран от #8


Оценка:
-0 +1

ГосТ
8 Отговор

До коментар #7 от "На 6 рунд, нокаут":


Нищо не знаеш Лорче, знанието означава себеотдаване.

Оценка:
-0 +1

Че кой те спира
9 Отговор

До коментар #1 от "град козлодуй":


Стани лекар и покажи призвание. Пък ако нямаш не искай от другите

Оценка:
-0 +1

10
Този коментар е премахнат от модератор
Обяснение
11 Отговор
Може пък лекарите и учителите да са същите, а медиите да се на 117 място по качество в света..

Оценка:
-0 +2

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Васил Велев
Председателят на АИКБ Васил Велев с коментар за новия бюджет
Повишаването на минималната заплата е вредно"

Още бисери