Автор на материала д-р Мария Станчев, дъщеря на д-р Александър Станчев. Съавтор адв. Цветан Цветанов
В средата на 50 - те години на миналия ХХ век Александър и Здравка Станчеви започват работа в Никудин, село в историко - географската област Каршияка. То се намира на 37 километра югозападно от Струмяни и на 25 километра северозападно от град Сандански.
Село Никудин е разположено живописно на около 700 метра надморска височина на двата бряга на река Лебница, границата между планините Огражден и Малешевска планина на километри от границата ни с Македония. Поминъкът на населението идвал главно от земеделие (царевица, ръж, ечемик, картофи), животновъдство (овце, кози) и дърводобив.
През 1901 г. в Никудин се основава комитет на ВМОРО, а в 1912 година селото е освободено от части на Българската армия по време на Балканската война и се открива училище.
В 1934 г. се създава Никудинската община, 1942 година е учредена земеделската кредитна кооперация „Лебница“. За първи път в селото влиза автомобил през 1948 г., 1951 се основава читалище, а в 1954 година отваря врати основното училище „Кирил и Методий“.
Някога Никудин е бил общински център, наброяващ 2500 жители. В селището през 1956 г. живеят 737 души, в училището е имало 120 деца, болницата е участъкова – с лекар, зъболекар, медицинска сестра, акушерка и 3-ма санитари, с родилно отделение, и стационар за болни. Тук е роден и българския хайдушки войвода Стоимен войвода (1804 – убит от турците - 1863/64 г.).
Никудин, река Лебница, средата на 50 –те години на миналия ХХ в..
Здравка и Александър Станчеви са с първородния им син. Здравка работи в библиотеката, а д-р Александър Станчев е участъковия лекар в селището и неговия регион от гранични села до днешна Северна Македония.
В Никудин има много млади ентусиасти и семейства от различни краища на страната - учители, инженери, селскостопански специалисти, които общуват и споделят заедно трудностите и радостите в онези години на голяма оскъдица и бедност.
Трудностите не пречупват вярата на младежите в истинското приятелство между хората. Здравка и Александър Станчеви са седналите на първата редица отляво надясно с детето си. Снимката е от средата на 50 - те години на миналия ХХ век.
Д-р Александър Станчев, първият отляво с приятели от Никудин, зад тях уникални селски къщи в средата на 50-те години на миналия ХХ век.
Докторе, на път, дългът зове! Има хора, които очакват помощта ти в планинските селища на Малашевската планина. Александър е първият отляво.
Снимка от втората половина на 50-те години на миналия ХХ век.
Докторът с приятели и помощници от медицинската служба.
Снимката, която е от средата на 50-те години на миналия ХХ в., е запечатала крайно бедната обстановка, в която живеят хората тогава, но с достойнство.
Александър и Здравка Станчеви с детето им на фона на селския колорит на Никудин.
Думите са излишни.
Снимката е от средата на 50 -те години на миналия ХХ в.
Докторът и верният му постоянен всеотдаен медицински помощник Васил. С него обикалят денонощно при повикване селищата в региона на границата и оказват животоспасяващата медицинска помощ.
Работят всеотдайно, въпреки крайно бедните условия на живот, видни от снимката от средата на 50-те години на миналия ХХ век.
Преди 65 години участъковият доктор в Никудин изражда и родилките в селищата. Той е част от най-важния ден за майките и семействата им - раждането на децата. Д-р Александър Станчев е с медицинския си екип, заобиколен от благодарните майки с децата, които лекарят е изродил. Тогава лекарите в тези райони са извършвали и тази изключително отговорна медицинска помощ. Хората и до ден днешен ги помнят.
Снимката е от втората половина 50 - те години на миналия ХХ век.
На риболов в пълноводната река Лебница с приятели.
Докторът е първият отдясно на снимката е от средата на 50-те години на миналия ХХ век.
Лятно време е повече от чудесно да се потопиш в кристалночистите води на вировете на река Лебница и да поплуваш с малкия си син.
Снимката е от втората половина на 50-те години на миналия ХХ век.
Летен отпуск в родната София. Докторът, Здравка и сина им в средата на 50-те години.
Свекървата баба Мария със снахата Здравка и внука в София. Баба Мария е коренячка софиянка. Тя е родена през 1883 г. Снимката е от средата на 50-те години на миналия ХХ век.
Едно от летата през 50-те години на ХХ век. Александър и Здравка( в средата на снимката) със двете сестри на Здравка - Надежда и Сузана и децата им.
Сградата на участъковата болница в Никудин е готова. Радост и гордост за местното население и по-добри условия за медицинско обслужване на хората. Д-р Александър Станчев има своя професионален принос за това. Снимката е от втората половина на 50-те години на миналия ХХ в.
Снимка за спомен на част от медицинския екип, работещ в новата болница в Никудин и техни близки.
Фотосът е от края на втората половина на 50-те години от миналия ХХ век.
Докторът и малко поотрасналият му син на път за Сандански.
Предстоят им 25 километра пеша до гарата и оттам за София. Тогава все още няма автобусна линия.
Снимката е от втората половина на 50 –те години на миналия ХХ век.
Фотомиг запечатал д-р Александър Станчев с уважение и всеотдайност към пациента.
Спомен за европейски възпитаник, патриотичен офицер, скромен човек и добър лекар.
Болницата в Никудин днес, изтърбушена, изоставена, обрасла с растителност сграда …..в която може би се връщат спомените за благородния дух на д-р Александър Станчев и неговите покойни колеги от всеотдайния медицински екип от преди 65 години.
Никудин днес е типично българско селце с прекрасна, заобикаляща го все още девствена природа и е чудесно място за селски туризъм – със 120 къщи, от които близо 50 са обитаеми, със 78 души население, повечето над 60 години, с православен храм "Свети пророк Илия“, за съжаление засега без местен свещеник в него, с читалищна библиотека, клуб на пенсионера, женска певческа група и уникално никудинско хоро, както и с химн - песен за селото “Песен за Илинден“.
Хората в Малaшевския край от години очакват да се построи язовир, който да събира водите на река Лебница, както и да започне скоро да функционира ново КПП до село Клепало на границата със Северна Македония.
Най - близкият северномакедонски град Берово, в който хората от Никудин и другите селища от региона на община Струмяни имат и близки роднини, е само на 10 километра от границата.
Накрая ще завършим с това, че в Никудин има все още жив добър спомен за д-р Александър Станчев и неговата съпруга Здравка, въпреки отминалите повече от 65 години от времето, когато са били като скромни мисионери - лекар и учителка в кипящото с живот селище край реката Лебница, която тече ли тече, като неотменен спътник и свидетел на отминалото време…..
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 град Козлодуй
09:12 08.12.2019
2 димитър
09:27 08.12.2019
3 Лора
Коментиран от #4
09:30 08.12.2019
4 ГРАД КОЗЛОДУЙ
До коментар #3 от "Лора":
ТОЧНО ТАКА Е ГОСПОЖИЦЕ ИЛИ ГОСПОЖА ЛОРА БРАВО10:08 08.12.2019
5 По онова време...
14:24 08.12.2019